— Това е незаконно! Не можете да го сторите! — изкрещя Алистър, като се изскубна от здравата хватка на капитана.
— Не мога ли? — Мекият смях на Бо не вещаеше нищо добро. Той погледна към момичето.
— Сарина, искаш ли да си тръгнеш с „господина“? — Ударението, което постави на последната дума, прозвуча почти като обида.
Сарина поклати отрицателно глава, като не можеше да свали поглед от гневното лице на Алистър.
— Нищо от това, което казва, не е истина. Той не ми е никакъв настойник. Лично видях завещанието на мисис Уинтръп. В него не се споменава нищо за поверяване на настойничеството.
— Да, но има допълнение, което открихме по-късно — обясни Алистър, като извади лист хартия от джоба си и го размаха пред лицето на Бо. — Прочетете сам, капитане! Аз съм законен настойник на това момиче. Тя трябва да ми се подчини!
Мускулите по тялото на Бо се издуха застрашително и той каза е гневен тон:
— Настойничеството, мистър Уинтръп, е нещо твърде различно от собствеността над човешката личност. Може би някой трябва да ви разясни този прост факт. А колкото до това… — посочи Бо листа — след всичко, което съм чул за вас, може и да е просто фалшификат.
Алистър се опита да изглежда засегнат.
— Аз съм уважаван човек, господине! Законът ще потвърди, че имам пълното право да отведа това момиче от кораба ви. За вас наистина ще е по-добре да не се замесвате в тази работа, защото ви уверявам, че мога да накарам властите да посетят жалкия ви кораб и дори да ви забранят да напуснете пристанището. А сега ако не искате да си навлечете излишни проблеми, по-добре се съобразете с искането ми и ми предайте момичето!
Ръд поклати многозначително глава в уверение, че капитанът може да си има сериозни неприятности. Но за всеки случай отново се опита да обърне вниманието на Алистър към огромните моряци, които ги бяха наобиколили застрашително.
Лицето на Бо придоби застрашителен вид, а в очите му проблеснаха гневни пламъчета.
— Сериозни неприятности? Значи изхвърляте без причина едно младо момиче на улицата и сега имате наглостта да твърдите, че сте неин настойник и да ме заплашвате със закона!
— Всичко това са лъжи! — изкрещя Алистър. — Долни лъжи! Сарина си измисля само за да остане тук с вас! А може би сте й обърнали повече внимание от приетото за благоприлично? Нашепнали сте й куп сладки приказки за това колко я обичате и сте завъртели главата й с празни обещания. И сега глупачката е готова да плува с „благородния“ си капитан до края на света. — Погледът му се плъзна завистливо по мъжественото тяло на капитана и изсъска през зъби: — Сигурно вече ви е позволила да я яхнете като някой жребец!
Сарина почти заплака при тази обида, но Бо предприе по-радикални действия — сви ръка в юмрук и с все сила я стовари върху лицето на Алистър. Той се опита да приклекне, но не успя да избегне удара. Тежкият юмрук се заби в челюстта му. Алистър политна назад към Ръд, който не успя да го задържи. Треперещ от страх, той успя само да му помогне да се изправи на крака.
— Вие ме нападнахте! — изкрещя Алистър с ръка на челюстта. — Ще заповядам да ви арестуват!
Отново се опита да хване Сарина за ръка, но Бо се изпречи на пътя му, решен на всичко, за да я зашити.
— Махай се от кораба ми, жалко нищожество, преди да съм те хванал за гушата! — изкрещя той.
— Ще направя така, че никога повече да не видиш Сарина Кендал — заплаши го Алистър, като вдигна юмрук, готов да го стовари върху капитана.
Като хвърли уплашен поглед на застрашително приближаващите моряци, Ръд хвана умолително ръката на приятеля си.
— По-добре да си вървим! Стига вече! — замоли го адвокатът.
— Ще съжаляваш за това! — изсъска Алистър, докато се отправяше към подвижния мостик. — Ще доведа властите и ще наредя да те арестуват, че задяваш момичето. Още днес ще уредя да не можеш да напускаш проклетото пристанище, докато Сарина е на борда на тая гемия. Ако се опиташ да избягаш с нея, ще те окова във верига и ще те обвиня в отвличане. Ще прекараш остатъка от жалкия си живот в тъмница.
Бо пристъпи заплашително напред и Ръд задърпа приятеля си за ръката, като го предупреди:
— Не го вбесявай повече! Човек не знае какво може да ни направи. По-добре да оставим нещата на властите.
Алистър не можеше да се успокои. Докато Ръд го дърпаше към кея, той продължаваше да сипе ругатни по адрес на капитана. Адвокатът едва успя да го натика в каретата, тъй като още не бе привършил с гневната си тирада. Ругатните му се чуваха, дори когато конете зачаткаха с копита по каменната улица.