Да бъдеш джентълмен не можеше просто да се наследи като някоя благородническа титла, беше му казал веднъж Брандън. Това е дълбоко нравствено и лично изживяване, което се възпитава още от ранно детство в мъжа. Така го учеше някога баща му и той смяташе да възпита и собствения си син така. Състрадание, честност, достойнство, храброст бяха част от многото качества, които човек трябва да притежава, за да се нарече „джентълмен“. В това число влизаше и задължението на джентълмена да защитава семейството си от жестокостта на околните. Това се отнасяше и до приятелите, изпаднали в беда, както и до тези, които си нямаха никой на този свят. Наистина благородно задължение! И въпреки че семейството му не бе благородническо, Бо беше благородник по душа. И колкото и голяма да бе тежестта, която трябваше да поеме на плещите си, той щеше да го направи. Потисничеството над личността има много превъплъщения. Но безспорно най-страшното е физическият тормоз. Лицето на Бо потъмня, като си спомни състоянието, в което бе Сарина, когато я вдигна на ръце и я качи на кораба си. Капитанът не можеше да си представи да я остави отново в ръцете на Алистър Уинтръп, който нямаше да се спре пред нищо, за да я подчини на волята си. Но имаше и други форми на потисничество — клюки, сплетни и всякакви злостни клевети, които можеха да опетнят и най-чистото име за цял живот.
Алистър Уинтръп бе решен на всичко в отчаянието си. Бо не се съмняваше ни най-малко в това. Положително, докато имаше възможност да предявява претенции към Сарина, било то и измислени, той нямаше да позволи момичето да напусне Англия. Капитанът се сещаше само за един начин, чрез който може да обори пред всеки съд претенциите на Уинтръп за попечителство над момичето.
Сарина не можеше да понесе повече продължителното мълчание. Ако той си доставяше удоволствие да я измъчва садистично по този начин, то несъмнено го правеше отлично.
Накрая Бо скръсти ръце зад гърба си и се обърна към нея. Усмихна се леко.
— Изглежда нямаш избор, скъпа моя. Приятелчето ни Алистър не ни оставя много възможности, ако наистина искаш да се прибереш у дома.
— Искам!
— Тогава, мила, трябва да се оженим незабавно.
Сарина го погледна смаяно, като не вярваше на ушите си.
— Моля!?
— Чу ме правилно. Това е единственото решение и за двама ни. При сегашния развой на нещата за Уинтръп няма да е никак трудно да убеди властите да те върнат при него. Аз съм чужденец и освен това доста от местните морски чиновници с удоволствие биха ми попречили да напусна пристанището. Да създадат проблеми на един янки ще им достави истинска наслада. А ако се опитам да изляза от пристанището с теб на борда, рискувам да арестуват кораба ми и да ме хвърлят в тъмница. Но като моя съпруга ти ще си изпяло под моя защита. И мога да те уверя, че едва ли ще се намери съдия, който да застане между мъж и жена, сключили законен брак.
Сякаш целият свят се преобърна. Мъжът пред нея бе толкова висок, че главата и едва стигаше до рамото му, а брадичката му се украсяваше от най-чаровната трапчинка…
Тъй като не получи никакъв отговор, Бо я попита:
— Сарина, разбра ли какво ти казах?
— Разбира се — възкликна тя. — Каза, че искаш да се ожениш за мен.
Възможността да стане негова жена я изпълни с противоречиви емоции — изненада, страх и някакво приятно въодушевление.
— Е, всъщност това не значи точно което казах — поправи се внимателно Бо.
Въпреки огромното си желание да се люби с нея, той не искаше все още нищо, което щеше да го обвърже. Обичаше твърде много мореплаването. Но да продължи да кръстосва океаните, след като е поел отговорност към жена и дете, би означавало да ги оставя за дълго време сами и да бъде далеч, когато имат нужда от него. В никакъв случай нямаше да е честно спрямо тях. Всъщност краткото време между две плавания щеше да му е достатъчно единствено да зърне детето, с което е била бременна жена му последния път, когато е отплавал, и може би да успее да сътвори още някой наследник. Всичко това бе нещо обичайно за другите капитани и моряци, за да се съмнява, че с него ще е по-различно.
Така че Бо се опита да изясни нещата, за да не остане неразбран впоследствие:
— Веднага щом пристигнем в Чарлстън, ще анулираме сватбата и ще сме отново свободни да поемем собствения си път в живота. Така ти ще се прибереш в дома си, а аз няма да загубя кораба и може би да попадна в затвора.
— Бо, няма нужда да правиш нещо толкова драстично — отвърна с достойнство Сарина.
Та той ясно й бе казал, че не я желае наистина за своя жена. Просто кавалерски се опитваше да я избави от проблемите й. Нищо повече! И тя наистина не бе взела думите му сериозно. Е, може би само за миг!