— Защо просто не отплаваш?
— Без теб? — Бо се учуди искрено на предложението й. — Няма да го направя, Сарина! Това би означавало никога да не мога да си простя. Още повече след като видях как се отнесе Алистър Уинтръп с теб. Приеми го, ако искаш, като услуга, която дължа на баща ти, за това, че не ми позволи да тръгна по пътя на много от приятелите си, които се подиграваха на усилията му да направи от нас хора. Постоянните му посещения в дома ми помогнаха да залегна сериозно над книгите, вместо да се отдам на безсмислени и своенравни забавления. Никога няма да мога да се отплатя за всичко, което е направил той за мен.
Сарина го погледна, като си мислеше за онова високо и мъжествено момче с къдрави черни коси и езерносини очи, в което винаги е била влюбена. Спомни си времето, когато той внимателно я слагаше пред себе си на коня и я учеше да язди въпреки първоначалния й страх, който постепенно изчезна. Спомни си и онзи следобед, когато си играеше в задния двор на бащиното училище и онези момчета, които след края на занятията дойдоха при нея и започнаха да я тормозят, като я дърпат за плитките, замерят с камъчета и въобще правят всичко, за да я накарат да се чувства унизена. Бо беше чул виковете й и дотърча бързо, за да разгони с юмруци нахалниците. Това му костваше строго мъмрене и допълнително домашно от баща й, който, след като чу от нея какво се е случило, отиде лично в къщата на Бо в Хартхейвън, за да му се извини и благодари за това, че е защитил дъщеря му.
Сега някогашното момче чакаше отговора й и недоумяваше за причината на унеса, в който бе изпаднала. Нямаше представа за каква част от жените припадат, след като получат предложение за брак, но такива и без това никога не го бяха привличали.
— Хайде, Сарина, не те карам да ми се кълнеш във вярност или… — подкани я той.
— Напротив, точно това правиш — отбеляза не без основание тя.
Бо изглеждаше напълно объркан.
— И така да е, но това е само временно положение. Веднага щом се върнем у дома, ще анулираме брака и всичко ще свърши.
Всичко звучеше толкова просто и някак си противно. Брак на книга, последван от бърз развод. Чиста формалност! Начин да се измъкнат от сегашното положение! Нищо повече! Съвсем нищо!
Но тя знаеше, че нещата не са така прости, поне що се отнася до нея. Да има Бо Бърмингам за съпруг беше нейна детска мечта. Странно колко дълготрайно се оказа това желание. Продължаваше да го изпитва и сега.
Сарина погледна очите му, които изглеждаха по-сини от небето над нея. Това беше момчето, което помнеше отпреди толкова години, и все пак изглеждаше някак по-различно. Пред нея стоеше истински мъж, който предлагаше да й даде името си, за да я защити, когато имаше най-голяма нужда от това. Дори само присъствието му до нея я караше да се чувства в безопасност. Но в същото време в нея се надигна някакво неприятно подозрение, което почти я уплаши. Ами ако се влюби още по-силно в своя принц, какво ще стане с разбитото й сърце, след като бракът им бъде разтрогнат? Ще може ли да понесе голямата мъка и самотата след раздялата? Дали той въобще ще се интересува от нея, след като всеки от тях поеме по своя път?
Бо не успя да открие никакъв знак по лицето й, който да му покаже, че е съгласна с плана му. Всъщност тя изглеждаше много по-притеснена от всичко онова, до което може да доведе евентуалният им брак. Помисли си, че момичето се страхува от възможността да спи с него в една каюта поради липсата на други свободни на кораба. Да не се люби с нея бе нещо, за което трудно можеше да обещае, че няма да се случи никога. Твърде смело дори и за него. Три месеца въздържание с нея на борда можеше да се окаже цяла вечност. Не беше ни най-малко монах, нито пък чак толкова голям джентълмен, за да се нагърби с нещо толкова неизпълнимо. Мъжките му желания бяха твърде големи дори и сега. Каква полза имаше да обещава щедро нещо, което по-късно няма да може да изпълни? Начинът, по който се чувстваше сега, правеше това „по-късно“ да изглежда толкова скоро. И все пак успя да промълви:
— Засега приеми всичко като най-обикновено… нека кажем… неангажиращо споразумение. И аз ти обещавам да не те насилвам да правиш каквото и да е, ако сама не го желаеш.
Сарина затвори очи, като се опитваше да осмисли какво точно й казваше Бо. Не обещаваше непременно да не я докосва… или обещаваше? Какво имаше предвид, когато казваше „неангажиращо споразумение“?
— И така, приемаш ли предложението ми? — настоя той.
Сарина въздъхна и промълви едва чуто:
— Изглежда, че това е единствената възможност да се измъкна от Алистър.
Той не се съмняваше, че всеки евентуален кандидат, който би поискал ръката й за в бъдеще, нямаше никак лесно да приеме сегашното й решение и едва ли щеше да го разбере. Тъй като двамата щяха да прекарат заедно най-малко три месеца по време на дългия път към дома, то всеки ерген щеше да си зададе логичния въпрос какво са правили по време на фиктивния си брак. И наистина, никой не можеше да каже колко щяха да се задълбочат взаимоотношенията им. Но когато си припомни, че след завръщането им в Каролина ще трябва да разтрогне брака, започна да го измъчва някакво неприятно раздразнение. Не можеше да си представи, че ще трябва да се откаже от жената, която караше дъха му да спира всеки път, когато я зърне. Той я желаеше, както никоя друга преди, но в същото време не искаше да се прикове чрез веригите на брака завинаги към сушата.