— Виждам, че се колебаеш… — започна той.
Сарина го прекъсна, като леко махна с ръка.
— Ако нямаш нищо против, Бо, предпочитам да не обсъждаме повече този въпрос. Аз направих избора си и сега единственото, за което те моля, е да ускориш нещата.
— Ще подготвя всичко — увери я Бо, като я хвана под ръка и се обърна към палубата. — Вярвам, че най-късно следобед сватбата ни ще е вече факт.
Бо я съпроводи до каютата си, след което изпрати при нея Били, като му заръча да й помогне с каквото може. Уведоми момчето за плановете им и то бе наистина шокирано. Не можеше да погледне Сарина, без да се изчерви. Моряците на борда знаеха за нежеланието на капитана си да се обвързва с брак. Решението му да се откаже от ергенската свобода бе изненада за всички. И въпреки че Били не беше виждал по-красиво създание от Сарина, наистина се смая от бързината, с която се развиваха събитията.
— Капитанът каза, че… вие двамата… — втренчи се в нея той, а езикът му като че ли се върза на фльонга при неуспешния опит да завърже разговор.
— Какво каза капитанът?
Момчето махна ръка в знак на извинение, но като видя, че Сарина все още очаква отговора му, допълни:
— Забравих, мис.
— Всичко е наред, Били — успокои го тя. — Точно сега и аз не мога да си събера мислите.
Фактът, че трябва да успокоява някой друг, й подейства добре. Все пак, помисли си, това, което й предстоеше не беше толкова лошо. Брак с човека, когото винаги е боготворяла? Наистина какво лошо имаше в това?
Годините, прекарани в Англия, наистина бяха направили от детските й мечти да стане съпруга на Бо просто момичешки фантазии, които изглеждаха неосъществими. Оттогава тя започна да си мисли за брака просто като за едно приятно и интересно изживяване. Знаеше, че все някой ден ще се омъжи и очакваше този момент с трепетно нетърпение. Ала не предполагаше, че този ден ще дойде толкова скоро. В последно време заниманията й, свързани с рисуването, запълваха голяма част от времето и изместваха фантазиите й за незнайния красив принц, който ще спечели нейното сърце.
Сега вече „принцът“ не беше „незнаен“, но и бракът им нямаше да е такъв, какъвто й го описваше Лидия, след като Сарина стана млада дама. По-скоро това бе една услуга от страна на Бо. Услуга, каквато би направил всеки нежен и благороден рицар — герой на новелите на Чосър — за да помогне на дама, изпаднала в беда.
Представата за Бо, който, облечен в сребристи доспехи, яхнал бял жребец, се опитва да я спаси беше прекрасна, но нелепа. Той никога нямаше да замени удобната риза и елегантно скроените панталони с някаква рицарска броня. Яздеше великолепно, но никога нямаше да се качи на кон с гръб, покрит с лъскаво наметало, от което висят шарени ресни. Но, ако поне се наведеше и целунеше галантно ръката й, то сигурно щеше да й хареса…
„О, да“, помисли си с въздишка тя. Това би било едно прекрасно начало. Изсмя се несъзнателно при тази мисъл, но осъзна, че не е сама в стаята и се опита да се успокои. Били Тод беше още в каютата и подреждаше дрехите на капитана.
— Мис? — обърна се към нея Били. — Добре ли сте?
Сарина му се усмихна дружелюбно, като се опитваше да изглежда естествено.
— Извини ме, Били. Понякога въображението ми се развихря прекалено.
Момчето се изчерви още повече, тъй като заключи, че Сарина си мисли за предстоящата нощ, когато тя и капитанът ще останат насаме в каютата.
— В ден като днешния, мис, това е напълно разбираемо — увери я той.
Само час след като Били взе дрехите на капитана и я остави сама, девойката отново бе обезпокоена. Този път на вратата на каютата стоеше Стивън Оукс. Когато тя го покани вътре, той изглеждаше не по-малко смутен от Били. За момент се сконфузи, но постепенно успя да се овладее.
— Предполагам, че е вярно това, което се говори — предположи тихо той. — Понякога нещата стават толкова бързо. Но когато си кръстосвал моретата надлъж и нашир, виждаш какво ли не.