— Толкова невероятна ли ви се струва сватбата ни, мистър Оукс? — попита Сарина, като се опитваше да прикрие раздразнението си. Нямаше нужда да й се напомня колко странно и прибързано изглежда на екипажа неочакваното им решение да се оженят. Все пак какво толкова имаше, ако един мъж и една жена решат да се съберат? — Хора се женят всеки ден — допълни тя.
— Права сте, мис, но не и нашият капитан. Наистина никога не съм предполагал, че той ще се обвърже за която и да е жена чрез брак… — помощник — капитанът се сепна, осъзнал, че е казал твърде много. — Извинете, мис! Не исках да кажа… няма нищо лошо в това да се омъжите за капитана. Всъщност това е прекрасна идея! Идеалното разрешение!
— Разрешение? — повдигна изпитателно вежди Сарина. — Да не би да искате да кажете, че знаете…
Оукс повдигна рамене.
— Искам да кажа само — екипажът бе сигурен, че капитанът няма да позволи на онова нищожество Уинтръп да ви вземе. Не се съмнявахме нито за миг, че мистър Бърмингам ще успее да ви защити. Просто не знаехме как точно ще го направи. Дори започнахме да правим облози — ухили се Оукс. — Разбира се, повечето от момчетата залагаха, че нещата ще вземат по-драматичен обрат. Може би няколко изстрела и бягство в открито море!
Сарина го погледна смаяно.
— Нима смятахте, че капитанът ще се опита да бяга и да води престрелки, сякаш… сякаш сте банда пирати… само заради мен?
Оукс повдигна рамене.
— Е, винаги има различни мнения и предложения. Ето например миналата година в Барселона… — Оукс разбра, че се отплесва и бързо смени темата. — Разбирате ли, мис, просто аз познавам капитана си, така както никой друг от екипажа. Той не би сторил нищо, което може да ви изложи на опасност. Така че наистина нямаше голям избор. Освен това обича да прави неочаквани неща — Оукс потупа несъзнателно кесията, която висеше на колана му. — Поне това беше неочаквано за голяма част от екипажа.
Сарина погледна помощник-капитана намръщено.
— Нима искате да кажете, мистър Оукс, че сте очаквали този развой на събитията между мен и мистър Бърмингам?
— Да, мис — погледна я някак глупаво Оукс.
— Е, тогава изглежда сте спечелили облога — подметна Сарина възможно най-любезно. Дори сама се учуди колко спокоен е гласът й. — А сега, ако не възразявате, бих желала да остана сама, за да се приготвя за сватбата си.
Оукс забеляза раздразнението й.
— Простете ми, мис. Понякога говоря повече, отколкото трябва.
— Странно е, че доста хора имат същия проблем — отвърна със съжаление тя. — Както и да е, ще ме извините ли…
Помощник-капитанът започна нервно да мачка шапката си.
— Всъщност затова и дойдох, мис. Време е!
— Вече? — възкликна объркано тя.
Оукс кимна утвърдително.
— Да, мис. Мистър Бърмингам познава някакъв пастор тук, който му дължи услуга. Така че ще дойде на кораба, веднага щом го повика. Чакат ви на палубата.
Сарина се обърка. Нещата станаха толкова бързо, че се съмняваше дали психически е подготвена за сватбата.
— Сигурно има формалности и други подробности, които трябва да се уредят най-напред…
— Ще трябва да попитате капитана за това. Сега, ако не възразявате, трябва да ви придружа до палубата.
Сарина неохотно го последва. Повтаряше си, че трябва да приеме нещата спокойно, защото всичко беше просто един фарс. Фарс и нищо повече! Истинската трудност щеше да дойде по-късно — когато ще трябва да се подпише под документите за разтрогване на брака. Как щеше да преживее раздялата тогава?
Товаренето беше спряло и целият екипаж стоеше на палубата. Повечето от моряците се тълпяха долу. Други се бяха покачили на мачтите, за да виждат по-добре. Всички притаиха дъх, когато тя се появи. Погледите им не можеха да се откъснат от нея, докато се качваше на горната палуба. Тя се взря в мъжествената осанка на човека, който щеше да стане неин съпруг. Бе тъй захласната, че не обърна почти никакво внимание на дребния пастор, който стоеше до него.
Бо беше официално облечен в тъмносив фрак, високо закопчана жилетка, бяла риза и вратовръзка, която подхождаше на още по-тъмносивия му панталон. Щом го съзря, сърцето й заби лудо. В това облекло капитанът бе просто неотразим. Като го гледаше, й се искаше да я бяха предупредили по-отрано за ритуала, за да успее също да се облече подобаващо за случая. Единственото, което сега можеше да направи, бе да приглади с ръка косата си.
Бо се усмихна, хвана я за ръка и я притегли към себе си. Неудобството, което първоначално почувства Сарина, постепенно се изпари. Струваше й се, че пролетта отново е разцъфнала. Бъдещият й съпруг я обхвана с ръка през кръста и я целуна нежно по косата.