— Никога не съм виждал по-красива булка от теб, скъпа!
Сарина се подпря с ръка на гърдите му, тъй като той я бе притиснал твърде плътно за себе си, като се има предвид, че ритуалът трябваше да е само формален. И ако Бо не предполагаше как й действат ласкателните му думи и одобрителни погледи, то тя несъмнено знаеше. Знаеше защо сърцето й бие лудо в гърдите под стегнатия й корсет.
— Ще позволите ли да върна комплимента на младоженеца? — прошепна Сарина, като се надяваше, че Бо няма да долови трепета в гласа й. — Изглеждате великолепно. Само се притеснявам, че нямах достатъчно време, за да се приготвя подобаващо за случая.
— Притесненията ти са неоснователни, скъпа — докосна отново с устни косата й той. Приятният аромат, който погали обонянието му, го накара да осъзнае, че тя е не само красива, но и неустоимо женствена в излъчването си. Капитанът не правеше подобни комплименти на жени, но в случая не успя да се сдържи. — Ухаеш прекрасно!
В момента за Сарина нямаше никакво значение, че се чувства на седмото небе от близкото присъствието на Бо. Бузите й пламтяха. Можеше само да предположи, че изисканата му външност бе само за пред пастора или може би просто желаеше да достави удоволствие на екипажа си. Тя чуваше окуражителните им възгласи, закачките им и безспирните им шушукания. Това обаче не я засягаше много. Единственото, което имаше значение, бе приятното усещане на прегръдката му. Прегръдка желана и очаквана толкова отдавна!
Слаб мъж на средна възраст с посивяла коса и топли кафяви очи пристъпи напред. Захабените му и изцапани ръце, подсказаха на Сарина, че човекът е обработвал земята си, когато са го повикали. И въпреки че бе положил усилия да се измие, по напуканите му ръце и под ноктите му все още имаше следи от кал. Оръфаното му сако — наполовина разкопчано, вратовръзката — изкривена на една страна и зачервените му от погълнатото уиски бузи говореха, че едва свързва двата края. Ала въпреки бедното му и прокъсано облекло Сарина разбра, че това е един тих и добродушен човечец, готов да се притече винаги на помощ.
— Вие сте мис Кендал? — попита той с топла усмивка.
— Да, господине.
— И желаете да встъпите в брак с този мъж по собствена воля и без каквото и да е принуждение?
Въпросът беше неочакван и тя погледна към Бо изненадано. Той стисна ръката й, сякаш искаше да й вдъхне кураж.
— Мистър Кармайкъл няма да изисква много формалности, скъпа, но задава този въпрос за свое собствено успокоение, тъй като иска да е сигурен, че встъпваме в брак по собствено желание. И така по собствено желание ли встъпваш в брак с мен, Сарина?
— Напълно, господине — обърна се тя към пастора и промълви с тих глас.
Топлата ръка на Бо й вдъхваше кураж и я караше да се чувства сигурна и уверена в себе си. Тя мушна пръсти между неговите и стисна ръката му.
— Скъпи влюбени, събрали сме се тук с подкрепата на Всевишния да свържем този мъж и тази жена в свещен съюз…
5
— Вземам те, Сарина Кендал, за своя законна съпруга… — промълви Бо, като я гледаше в очите.
Тези тихи слова накараха цялото същество на момичето да потрепери. Никога досега не бе чувала нещо, което да я развълнува така, както думите, с които Бо й се кълнеше във вярност и любов, докато смъртта ги раздели. Искрено желаеше тези нежни слова наистина да означаваха нещо за него и тайно се надяваше, че не ги казва само защото е необходимо. Очите й се насълзиха, когато на свой ред трябвайте да му се закълне във вярност, и тя сведе поглед към здравата мъжка ръка, която държеше нейната.
— Взимам те, Борегар Бърмингам, за свой законен съпруг…
— Къде са пръстените? — попита след малко пасторът.
Сарина притаи притеснено дъх. Беше забравила тази малка подробност и се опасяваше, че Бо също не е помислил за това. Очакваше да чуе някакво извинение от негова страна и остана безкрайно учудена, когато той пое треперещата й ръка и постави нежен златен пръстен на пръста й. След това Сарина бавно повтори след пастора:
— С този пръстен се свързвам в законен брак…
Ритуалът завърши с думите:
— Обявявам ви за съпруг и съпруга.
Пасторът кимна на Бо.
— Може да целунете булката.
Екипажът закрещя окуражително:
— Хайде, капитане! Целуни я! Покажи ни как се прави!
Сарина се изчерви, беше готова да извърне глава. Смая се още повече, когато Бо обгърна кръста й с ръка, притегли я плътно до себе си и се обърна към екипажа. В следващия миг вдигна високо другата си ръка, за да накара момчетата да замълчат.
— Добре, сладурчета — подвикна им той с усмивка. — Ако искате демонстрация, ще я имате. Но внимавайте добре! Повече няма да ви показвам! Само една целувка!