Екипажът избухна в ръкопляскания, докато Бо обгръщаше смаяната Сарина. Тя се почувства твърде неловко и не знаеше какво да прави със собствените си ръце. Най-накрая обгърна с тях врата му и го погледна в очите. По лицето му заигра дяволита усмивка. В един момент булката си помисли, че вижда малко пакостливо духче, седнало на рамото му, но всичко това изчезна, когато Бо се наведе към лицето й и тя усети топлия му дъх.
— Ще трябва да ви целуна, мадам — прошепна той. — Момчетата ми ще бъдат горчиво разочаровани, ако не го сторя незабавно.
Устните му се долепиха до нейните в топла целувка, която пробуди някакво странно усещане в тялото й. Опиянението сякаш подкоси краката й и тя отпусна глава, а сърцето й заби лудо. Усети как Бо я навежда назад, обхванал кръста й със здравата си мъжка ръка. Това несъмнено позволяваше на моряците да се насладят на цялата гледка. Бо продължи да я целува страстно, езикът му проникваше в устата й и тя усети странни тръпки. Никога не бе предполагала, че една целувка може да причини такова сладостно чувство. Не й оставаше нищо друго освен просто да се отпусне в ръцете му и да му позволи да достигне навсякъде. Не можеше да прецени дали това е правилният начин да се целува с един мъж, тъй като никога не го бе правила преди. Съмняваше се все пак, че е нужна толкова страст само за да се достави удоволствие на екипажа. Ала като взе предвид споразумението, което имаха, сметна, че е най-добре да се наслади на мига, защото тази целувка може би никога вече нямаше да се повтори. Щеше да й остане сладкият спомен и вкусът на устните му.
Без да съзнава, Сарина обгърна още по-здраво врата му, а моряците избухнаха в бурни аплодисменти и несдържани подсвирквания. Тихото покашляне на пастора остана нечуто. Само Сарина се сепна и се върна към действителността. Тя постави ръце на раменете на Бо, отблъсна го лекичко от лицето си и промълви:
— Бо, моля те…
Той се изправи и погледна към екипажа си. Сарина се прилепи плътно до него и усети, че цялото й лице пламти. Наоколо настана истинска буря от подсвирквания, одобрителни възгласи и гръмки ръкопляскания. Капитанът се усмихна широко на моряците, а като видя примера му, Сарина леко се поклони.
Той вдигна отново ръка и поиска малко тишина.
— Добре, влюбчиви морски вълци, получихте си представлението. Защо не донесете няколко бъчви с вино, за да полеем случая!
Предложението бе последвано от бурни викове и Сарина трябваше да си запуши ушите, за да издържи на силната врява. Не чуваше бурния смях на Бо, но го усети. Скоро няколко от моряците донесоха бъчонка с ром. Бързо пробиха дупка и поставиха канелка, откъдето започнаха да пълнят чаши и да ги раздават на другите.
Мистър Кармайкъл прочете на глас документите, които двамата трябваше да подпишат, и зачака да му обърнат внимание. Бо пръв забеляза усмивката му и, хванал младата си булка под ръка, се доближи до малката масичка. Пасторът потопи перото в мастило и го подаде на капитана.
— Капитане, ако обичате, подпишете на последния ред — посочи той към двата идентични документа пред себе си. — Сметнах, че ще е най-добре да оформим книжата в два екземпляра. Единият ще остане в архивите на църквата тук, а другият можете да вземете с вас в случай че трябва да потвърдите законността на брака в родината ви.
— Разбира се — съгласи се Бо, докато поставяше красивия си подпис под документите.
— А сега вие, мисис Бърмингам — подкани я пасторът.
Мисис Бърмингам!
Сарина потрепера. Изведнъж осъзна значимостта на станалото току-що.
Бо й подаде перото, но бързо го хвана отново, тъй като жена му не успя да го задържи в треперещите си ръце. Подаде й го отново, като този път обхвана ръката й със своята. Бялото й като платно лице го накара да помисли, че Сарина всеки момент може да припадне. Той я подкрепи нежно с ръка и се опита да я успокои:
— Само още малко, скъпа!
Малката маса се завъртя пред очите й и Сарина извърна поглед настрани. За момент й се прииска да се отпусне в силните ръце, които грижовно я подкрепяха. Бо я задържа мълчаливо. Постепенно световъртежът намаля и тя пое дълбоко въздух, за да се съвземе. След това се зае да положи новото си име под документите. Стори й се някак странно на белия лист, но не можа да установи причината.
Мистър Кармайкъл сложи и своето име на листата и ги подпечата с печата на енорията, за да потвърди автентичността им. След това спокойно изчака мастилото да изсъхне и подаде единия екземпляр на Бо.
— Това е за вас, капитане.
Мистър Оукс се бе доближил, но остана на почтително разстояние, докато капитанът не го погледна и не го подкани да се присъедини към тях. Без да пророни и дума, помощникът подаде две тежки кесии. Бо на свой ред ги връчи на пастора и обясни: