Выбрать главу

— Това е за сиропиталището, отче.

Очите на пастора се просълзиха и той с благодарност погледна усмихнатия капитан. На няколко пъти отвори уста разтреперан, за да благодари, но не успя да пророни и дума. Накрая се поклони дълбоко. Бо кротко постави ръка на рамото му и го придружи до подвижния мостик. Двамата се разделиха след продължително ръкостискане, пожелаха си всичко хубаво и Бо се завърна при невястата си.

Сълзите в нейните очи го изумиха и той леко се намръщи.

— Толкова скоро и вече съжаляваш?

— Не, капитане — поклати отрицателно глава тя, — просто съм дълбоко впечатлена от това, което направихте за мистър Кармайкъл.

Бо махна с ръка, сякаш искаше да каже, че щедростта му е нещо нормално.

— Едва ли ще помогне много на бедния човек. Заедно със съпругата си той се е нагърбил с нелеката задача да осигури дом за сираците от града — поне за онези, които може да открие. В много отношения прилича на баща ти. Имам предвид загрижеността му за децата и тяхното бъдеще. Мистър Кармайкъл работи неуморно, за да им осигури прехрана и да внесе малко радост в тъжната им съдба.

Оукс се приближи отново, подаде на Бо чаша ром и се усмихна, след като капитанът отпи голяма глътка от питието.

— Честито, капитане! Наистина рядко се срещат толкова красиви жени като съпругата ви! Завиждам ви!

По-скоро трябва да ме съжаляваш, помисли си Бо. Не всеки се хвърляше с главата напред в огъня, а той направи точно това, за да спаси стар приятел. Фактът, че този приятел бе всъщност прекрасна жена, която той неустоимо желаеше, правеше нещата още по-трудни. Но поне сега, когато тя беше вече негова съпруга, никой не можеше да го упрекне, че се е възползвал от непорочна девица.

В този момент се появи и Били Тод, който съобщи:

— Мосю Моне приготви яденето и сега то ви очаква в каютата.

— Благодаря ти, Били. — Бо погледна съпругата си. — Желаеш ли да вечеряме, скъпа?

Сарина изведнъж осъзна, че е страшно гладна и кимна утвърдително.

Лека усмивка заигра по лицето на капитана и той се обърна към помощника си.

— Ще ме заместите ли, мистър Оукс? Ако ви потрябвам, ще вечерям в каютата с жена си.

— Тъй вярно, капитане — кимна утвърдително Оукс.

Сарина се обърна, за да се отправи към долната палуба, но Бо я хвана и я вдигна на ръце.

— Какво правиш? — учудено възкликна тя.

— Нося булката си до каютата — отвърна с усмивка Бо, а екипажът избухна в нови бурни аплодисменти. — Момчетата ми го очакваха — допълни той.

— Надявам се, че не очакват твърде много — подметна Сарина с усмивка и обгърна врата му с ръце.

Каза го не защото наистина имаше нещо против, а защото й доставяше удоволствие да го дразни.

Докато слизаха надолу по стълбите, Сарина усети проницателния му поглед, който внимателно изучаваше лицето й. Най-накрая той се осмели да каже това, което мислеше:

— В такъв случай предполагам, че целувката ми не ти е харесала?

В очите му заиграха отново дяволитите пламъчета, които се появяваха от време на време, докато задаваше предизвикателните си въпроси.

— Беше прекрасно, господине. Никога преди това не ме бяха целували така.

— А въобще целували ли са те преди? — попита сухо Бо.

— Ако отговоря на въпроса ви, сър, ще издам нещо, което не би трябвало и не бих искала да издавам.

След като стигнаха каютата, Бо повдигна резето, отвори вратата, като я бутна с рамо, и въведе Сарина вътре.

— И какво може да остане несподелено между един мъж и една жена, скъпа? Съпрузите обикновено споделят и най-интимните си преживявания.

— Значи възнамеряваш да бъдем интимни?

Бо затръшна вратата зад себе си с крак, докато продължаваше да държи булката си на ръце. Изпитваше непреодолимото желание да я целуне отново така, както на палубата, въпреки че въпросът й го подразни. Знаеше, че тя влага в думата съвсем различно значение. „Интимни приятели“ определено не означаваше да бъдеш „интимен“ с някого, но Бо на свой ред попита:

— Ти би ли искала да бъдем интимни?

Сарина веднага разбра какво има предвид той, а изпитателният му поглед я накара да се изчерви. Въпреки това успя да запази самообладание и отвърна на въпроса му с въпрос:

— А вие искате ли да останете женен за мен, господине?

Бо не беше сигурен как да отговори искрено на това, без да развали красивия момент. За нейно успокоение все пак се престори, че обмисля въпроса.

— Всичко зависи от това дали ще си допаднем интимно.