Сарина кимна с разбиране. Той определено искаше да бъдат интимни, но не желаеше да се обвърже с нея за цял живот.
— Вярвам, капитане, че по време на продължителното ни пътуване ще успеем да установим доколко си подхождаме и без да стигаме до физически контакт. А ако смятате да ми правите предложения от подобен род, трябва да знаете, че аз няма да ги приема, ако не желаете да се обвържете с мен завинаги.
— Знаех си, че ще го кажеш — промълви Бо.
— Разочарован ли сте, капитане? — попита тя с престорена загриженост.
— Ах, ти, малка хитруша — подметна вместо отговор той, след което я пусна внимателно на земята.
Въпреки дрехите усещането за допир между телата им събуди силно желание у Бо и той с мъка си помисли как ще успее да се въздържа през време на дългото пътуване. Ала имаше и още нещо. Само преди миг у него се събуди неудържим копнеж да я целуне, който не изчезваше и сега. Искаше с цялото си същество да почувства нежните й топли устни и да слее с тях своите в една целувка, в която да излее цялата си съпружеска страст. Тази мисъл му се стори някак странна за принципите, което си беше изградил. Дори и в най-бурните любовни мигове той не целуваше уличниците, с които се забавляваше, и желанието да целуне това момиче бе ново и непознато за него. Пачаврите не се нуждаят от целувки, казваше си той и смяташе за твърде лично да дели устата си с тях. И въпреки множеството похождения, типични за всеки моряк и заклет ерген, той никога не нарушаваше този принцип, с колкото и жени да бе делил легло досега.
Изведнъж се почувства като омагьосан, който изгаря в дяволска страст по устните и тялото на една жена. И колкото и странно да му се виждаше това чувство, то бе искрено. Копнееше за нея и за нейните целувки и не можеше да го отрече.
Като я хвана за ръка, той нежно я отблъсна от себе си и се извърна към умивалника. Докато си миеше ръцете, нервно изсумтя през рамо:
— Сватбеното угощение ни очаква, мадам. И ако не побързаме, ще трябва да го ядем студено.
Сарина махна шала си и изчака стеснително, докато Бо свали сакото и жилетката си и остана по риза и панталон. Той захвърли вратовръзката на една страна и разкопча до половина ризата си, докато приближавайте масата. Без да я поглежда, издърпа стола, за да й помогне да седне, като се опитваше да прогони похотливите мисли от главата си. Всеки път, когато я погледнеше, изпитваше непреодолимо желание да я притежава. Целувката на палубата разпали огъня на страстта в него и не му позволяваше да контролира чувствата си.
Бо седна на стола, отвори бутилка с вино и наля две чаши, а Сарина се зае със задълженията си на съпруга и сервира яденето в чиниите. Известно време двамата ядоха мълчаливо, всеки вглъбен и собствените си мисли. Да придружи Бо като съпруга в леглото щеше да е кулминацията на нейната мечта, но Сарина съзнаваше, че не може да поеме такъв риск. Мисълта, че може да забременее н след това да бъде отхвърлена като непотребна вещ, не й позволяваше да го направи.
Бо на свой ред ни най-малко не се съмняваше в необходимостта да се обвърже със Сарина чрез мъжката си клетва, ако желае да отнеме девствеността й. Ала тя се бе върнала в живота му само преди няколко дни. Как би могъл след толкова кратко време, прекарано заедно, да й се врече за цял живот? Нуждаеше се от време, за да я опознае! Както и тя него! Ако приемеше условията й, трябваше да се сбогува завинаги с плаването, а това въобще не му бе по вкуса.
Сарина искаше да научи какво става в Чарлстън. Бо не се бе прибирал у дома от няколко месеца, все пак това бе нищо в сравнение с нейното петгодишно отсъствие.
— Помниш ли мистър Доунс? Идваше в училище и се оплакваше, че момчетата яздят през градината му след часовете. Дали е още жив?
— Разбира се. Сега собствените му внуци яздят в градината му — засмя се Бо. — И той, разбира се, ги търпи много повече, отколкото навремето нас.
— Винаги съм го имала за свадлив дядка, но сега се съмнявам в правотата си. Впрочем сигурно и аз самата щях да съм не по-малко ядосана, ако някой съсипва труда ми. Бих искала да видя мистър Доунс, защото с него са свързани много от спомените ми за дома и бащиното училище.
— Може да се разходим дотам, когато се приберем в Чарлстън — предложи Бо.
Лека усмивка заигра по лицето на Сарина.
— Ще бъде страхотно, Бо. Имам толкова хубави спомени с теб, когато бяхме деца… Тоест, когато аз бях дете, а ти — с осем години по-голям от мен юноша.
— Сигурно съседите ти няма да могат да те познаят, когато се върнеш. Все още те смятат за онова малко момиченце с големи хубави очи и дълги руси плитки.
— О, Бо, моля те, не ми напомняй колко ужасно изглеждах тогава — разсмя се тя.