— Грешите, мадам, ако наистина мислите това, което казвате. Толкова красива жена като вас не може да е изглеждала ужасно.
— Моля те! — изсмя се отново тя. — Ласкаеш ме.
Бо напълни отново чашата й и през смях отвърна:
— Значи смяташ, че те лъжа?
— Бо, знам, че не си лъжец. Прекрасно си спомням всеки път, когато си признавал истината пред баща ми, дори ако за това той трябваше да те накаже. Вярвам, че честността ти се е съхранила през годините. Татко просто се страхуваше, че някой път ще се убиеш с лудата си езда. И ако не си беше научил добре уроците, той използваше случая, за да те задържи след часовете само и само да не яздиш.
— В крайна сметка баща ми трябваше да застреля стария Сони, след като горкото животно съвсем ослепя. Сигурно всички онези трънаци, през които го карах да минава, го погубиха. Понякога нарочно минаваше през най-бодливите, само и само да ме откаже да го яздя.
— Като те слушам сега, разбирам, че баща ми е бил прав да се притеснява за теб.
— Така е! Но аз бях решен на всичко, за да опитомя този див жребец. В усилията си едва не се убих.
— Радвам се, че не успя!
Свежата й усмивка и топлият й поглед бяха всичко, за което един мъж можеше да мечтае. Как можеше да я признае за своя съпруга и след това да се откаже от нея?
След като приключиха с храната, Бо взе всекидневните си панталони, с които работеше. Докато разкопчаваше официалните, той предложи на Сарина:
— Ако имаш някакви притеснения относно мъж, който се преобува, можеш да се обърнеш, защото трябва да отида на палубата, а не бих желал да ходя в някоя друга каюта всеки път, когато си сменям панталона. Освен това, момчетата ми ще го сметнат за твърде необичайно, тъй като вече сме женени.
Сарина се обърна с гръб.
— Сърдит си ми, защото отказах на предложението ти за интимна близост? Или просто е типично за теб да гълчиш жената, за която току-що си се оженил.
Бо се изсмя. Не бе в най-добро настроение, защото вече беше разбрал, че когато е в близост до жена си, у него се събуждаха всички мъжки страсти. И след като се убеди в неотстъпчивостта й, вече не виждаше причина да е толкова любезен с нея.
— Ако ще бъдеш моя съпруга, пък макар и за няколко седмици, то, скъпа, ще ти се наложи да свикнеш с държанието ми. Ние, моряците, сме свикнали да казваме винаги това, което ни е на езика, без да се съобразяваме, че някоя дама може да ни чуе.
— Значи възнамеряваш да ме запознаеш с моряшката си същност, така ли?
Докато очакваше реакцията на заядливото си подмятане, Сарина нервно хапеше долната си устна. Толкова пъти го бе предизвиквала като дете. Как можеше да не го стори и сега!
Бо бавно се обърна към жена си, като не се опитваше да прикрие възбудената си мъжественост, докато си сваляше ризата и панталона. Разбира се, тя нямаше ни най-малка представа какви усилия му коства да се бори с мъжките си инстинкти. Не смяташе, че ако й каже причината за сегашното си раздразнение, с нещо ще промени нещата, но все пак реши да не крие.
— Това, с което бих искал да те запозная, е нещо много по-приятно. Но тъй като ти не желаеш, то разбираемо е да съм малко нервен, когато си около мен. Никой мъж не би могъл да погледне красива жена като теб, без да си я представи гола в обятията си. Колкото до мен, това важи с още по-голяма сила. Желая те още от мига, в който те видях първата нощ в каютата си.
— Искаш да кажеш, когато ме изкъпа? — поправи го тя.
Бо се сепна. Сарина гледаше безцелно в стената, но той разбра, че се наслаждава на моментното му объркване.
— Как, по дяволите, си разбрала?
— Открих дълъг косъм на коритото ти, който без съмнение беше от моята коса.
Бо закопча панталона си и се приближи.
— Трябваше да направя нещо, Сарина. Беше премръзнала и не можех да позволя да умреш от студ. Повярвай ми, знам какво може да направи студът с човек. А ти беше направо вкочанясала и аз се опасявах, че няма да оживееш.
— Може ли вече да се обърна? — попита тя.
— Да!
Сарина бързо се обърна и в следващия миг кръвта се качи в главата й, като я накара да се изчерви. Бо стоеше пред нея, гол до кръста, а широките му рамене и мускулести гърди накараха дъха й да спре.
— Н-но ти не си облечен — промълви тя, объркана и същевременно запленена от мъжествената му хубост.
Бо забеляза червенината по бузите й и я погледна учудено, като се доближи още повече до нея.
— Никога ли не си виждала мъж без риза?
— Само когато бях дете, и то баща си — отвърна тя, като се опита да гледа настрани. — Освен това не си спомням нищо.
— Погледни ме, Сарина!
След като тя не се подчини, той хвана ръката й и я постави на гърдите си, като я задържа там въпреки опитите й да се дръпне.