— Бо, знам, че не желаеш да бъдеш женен — започна несигурно Сарина и несъзнателно потрепера при погледа, който той й хвърли.
Събра кураж и си наложи да продължи, но гласът й трепереше и тя не можеше да го контролира.
— Ако ти позволя да се възползваш от мен и впоследствие забременея от теб, това би означавало да се простиш със свободата си на ерген завинаги. А аз в никакъв случай не бих искала да те карам да се чувстваш обвързан с мен само защото ще нося твое дете в себе си. Така че, ако все още искаш да ме отведеш до Каролина, смятам, че ще е по-добре и за двама ни да се държим на разстояние един от друг. Ако мога да получа отделна каюта…
Бо изпита непреодолимо желание да запрати корабния дневник отново в стената, но мисълта, че книгата съвсем ще се разкъса, го възпря. Вместо това замахна с нея към очарователната си съпруга.
— Проклета жена! Не ти ли казах вече, че няма местенце на проклетия кораб, което да не е натъпкано до горе със стока?
Сарина закърши несъзнателно ръце. Разбираше много добре, че няма да издържи, ако Бо я засипе отново с нежности. Само една негова целувка щеше да е достатъчна, за да му позволи да направи каквото пожелае с нея.
— Не ми трябва нищо повече от малко местенце, където да си постеля нещо за спане и да мога да се измия и преоблека — настоя тя.
Бо изсумтя някакво проклятие. Без да каже нищо повече, той отвори вратата на каютата и извика:
— Оукс!
Доближи се до бюрото си и постави нервно корабния дневник отгоре. Пламтящите му очи я стрелнаха гневно. В тях се четеше искрено отвращение от положението, в което бе попаднал. Започна нервно да крачи из каютата с ръце на гърба, стиснати в юмрук.
Сарина го наблюдаваше притеснено. През всички тези години, в които не го бе виждала, Бо се бе променил, но тя едва сега започна да осъзнава този факт Запазила се бе само повърхностната прилика с някогашното момче. Сега пред нея стоеше един решителен мъж, чийто поглед беше достатъчно красноречив за огромния му гняв. Капитанът бе привикнал да дава заповеди, а те се изпълняваха незабавно и безотказно. Съгласявайки да се ожени за него, тя бе навлязла в сферата му на контрол. Като неин съпруг той имаше пълното право да я държи в каютата си и да я люби винаги, когато пожелае. А тя се осмели да му се противопостави!
Приближаващи стъпки насочиха вниманието й към широко отворената врата на каютата. След секунда се показа и самият помощник-капитан.
— Повикахте ли ме, капитане? — попита Стивън Оукс с услужлива усмивка.
— Да! — отвърна троснато Бо. — Погрижи се да освободите съседната каюта!
— Но къде да преместя всичкия багаж, капитане? — попита в недоумение заместникът му.
— Където и да е! — махна раздразнено с ръка Бо. — За предпочитане е да го разпределите по другите каюти, ако има място в тях.
Стивън Оукс, все още объркан, посочи с глава по посока на съседната каюта и попита:
— Какво желаете да направим, след като я освободим?
— Пригответе я за младата дама…
— За младата дама… — заекна Оукс изненадан и погледна към капитана. — …значи… искате да кажете… за вашата съпруга?
— Виждаш ли друга дама на борда? — попита иронично Бо, като постави ръце на кръста си. — Разбира се, че имам предвид жена си!
Оукс си помисли, че слухът му се е повредил.
— Но… аз мислех…
— По дяволите! Стига си мислил! Просто направи, каквото ти казах!
— Тъй вярно, капитане!
Съвсем объркан, помощник-капитанът бързо се оттегли, като внимателно затвори вратата на каютата зад себе си.
Сарина го съжали искрено, но се притесняваше още повече за себе си и за това, което може да последва като реакция от страна на съпруга й. Тя наблюдаваше Бо разтреперана. Той нервно се отправи към прозореца на каютата и насочи взор навън, като съзнателно не я поглеждаше. Капитанът стоеше неподвижен, с ръце на кръста и широко разкрачени крака, и гледаше празно към реката. Сарина тихо започна да приготвя нещата си, за да се премести в следната каюта. Изведнъж гласът на Бо наруши тягостната тишина и тя се втренчи в него.
— Няма да отречеш, че и на теб ти бе приятно, нали? — предизвика я той, без да се обръща. — Ако не ни бяха прекъснали, щеше да ми позволиш да те любя.
Сарина съзнаваше много добре, че капитанът е прав, но предпочете да не отговори. Не искаше да признае колко силна бе страстта.
— Какво не ти хареса? — продължи настоятелно Бо. — Не ти ли правеше удоволствие да ме докосваш?
Сарина отвори уста, за да отрече, но не пророни и дума. Осъзна, че ако признае колко приятно й бе да го милва и гали, щеше само да му даде повод да засили отново любовните си атаки.