— Значи не желаеш да говориш за случилото се между нас, така ли? — изсумтя той.
— Не смея — отвърна тихо Сарина, като гледаше широките му рамене. — Само мога да те уверя, че това, което направихме, не ми бе неприятно. Напротив — хареса ми! Но и двамата знаем какви могат да са последствията, ако ти позволя да направиш, каквото желаеш. Докато не се убедя напълно, че ме искаш за съпруга не само за момента, но и за в бъдеще, ще е по-добре и за двама ни да се държим на разстояние, докато анулираме брака си.
— Значи и ти като всички жени просто ме омота в мрежите си! — нахвърли се срещу й Бо. — Даде ми да вкуся от сладкото лакомство и след това го дръпна изпод носа ми. Така искаш да ме накараш да горя от мъчителни желания и накрая да ти обещая всичко, каквото поискаш, само и само да получа на свой ред желаното.
При това негово предположение Сарина избухна.
— Господине, мога ли само да ви напомня, че идеята да напуснете Лондон с мен бе ваша — втренчи се тя в него намръщено. — Предложихте „необвързващо споразумение“, както сам се изразихте, а сега се оплаквате и протестирате. Та аз само приех. И не ми пробутвайте плоските си обяснения колко трудно е на един мъж да е близо до красива жена и да не може да я докосва. Това е цената, която трябва да платите, за да станете отново ерген, след като се върнем у дома! Не съм ви молила за нищо повече от това, което вече направихте за мен, и се надявам да се покажете джентълмен докрай.
Тя му хвърли още един леден поглед и с решителна крачка се отправи към вратата.
— По дяволите, Сарина, върни се тук!
Без да обръща внимание на заповедта му, тя грабна дрехите си и с бързи крачки пое по коридора, а след това нагоре по стълбите. Чуваше проклятията му и бързите му стъпки зад себе си, но това сякаш й даваше крила.
Когато доближи последното стъпало, бе останала без въздух. Погледите на моряците се впериха в нея, но това, което Сарина не очакваше, бяха двамата добре облечени господа, които минаваха покрай стълбите точно когато тя се появи на палубата. Неочакваната им поява я стресна, тя загуби равновесие и политна назад. Единият веднага я хвана, като се опита да я задържи. В следващия миг обаче усети как собствената му ръка бива сграбчена в здрава хватка.
— Долу ръцете от жена ми! — изкрещя Бо, който взимаше по три стъпала наведнъж, за да настигне съпругата си.
Ревността, която го обхвана, когато видя друг да докосва Сарина, едва не го накара да стовари юмрук върху лицето на мъжа.
— Извинете ме, сър — промълви стреснато господинът, като пусна ръката й и отстъпи назад. — Стори ми се, че дамата ще падне. В противен случай не бих се осмелил на такава дързост.
Поуспокоен, Бо се усмихна дружелюбно. Това бе единственото, което можеше да направи в момента, тъй като все още беснееше срещу Сарина заради бягството от каютата му. Той я сграбчи за ръката. Ала леденият й поглед му подсказа, че тя е готова да отстоява свободата си на всяка цена, така че той бързо дръпна китката й зад гърба си и продължи да я стиска здраво. Бо погледна човека отсреща и най-накрая успя да промълви нещо:
— Убеден съм, че съпругата ми ви е признателна за помощта, господине. Благодаря ви! А сега, ако ни извините, разисквахме изключително важен въпрос…
— Вие ли сте капитанът? — попита другият с нотка надежда в гласа.
— Да! — кимна утвърдително Бо.
Двамата непознати се погледнаха засмени и вторият продължи:
— Помощникът ви каза, че сте зает, но ние имаме нещо, което може да ви заинтересува. Притежаваме няколко редки произведения на изкуството, а един търговец ни каза, че вие като почитател на красивото ще ги оцените по достойнство.
— И какво точно представляват тези редки произведения на изкуството?
— Картини, господине — отвърна първият. — Носим една със себе си, за да се убедите сам за какво става дума. Може би ще искате да я видите?
Бо не би избрал точно този момент да говори за работа, още повече, че Сарина усилено се опитваше да освободи китката си от здравата му хватка, но кимна благосклонно на двамата мъже. След малко единият от тях, който бързо напусна кораба, се завърна отново. Носеше голяма картина, поставена в рамка и увита грижливо с някакъв чаршаф.
— Само почакайте да я видите, капитане — каза първият, като погледна усмихнато към Бо.
Той търпеливо изчака, докато спътникът му разопакова картината, след което многозначително посочи към платното:
— Виждали ли сте някога нещо по-великолепно, господине?
Сарина се сепна, защото разпозна в картината една от своите творби. Тя представляваше жена е дете, носеща кошница с храна на съпруга си, който е протегнал ръце, за да поеме рожбата си. Младата художничка за малко щеше да се изсмее с глас. Въпреки че двамата мъже бяха определили картината й като рядко произведение на изкуството, което я поласка, тя се приведе към Бо и прошепна в ухото му възможно най-нежно: