— Скъпи, може ли да поговоря с теб насаме за момент?
Бо се учуди от внезапната промяна, но се извини на господата. Двамата се обърнаха, Сарина веднага издърпа китката си и за негова най-голяма почуда го хвана под ръка. След като се отдалечиха на достатъчно разстояние, за да могат да говорят необезпокоявани, той я погледна.
— Какво има, Сарина?
— Бо, смятам, че тези господа се опитват да те измамят.
— Какво те кара да мислиш така? — попита объркан той. — Картната наистина е великолепна. Подобно изящество… може да се сравни само с картините на старите майстори.
— Благодаря ти, Бо! — засмя се широко Сарина и го погледна в очите.
Изведнъж Бо разбра всичко, но възхищението му от картината стана още по-голямо, след като разбра кой е художникът.
— Искаш да кажеш, че ти си я нарисувала?
— Да, и картината беше продадена за пет хиляди лири.
— Не съм и предполагал, че рисуваш толкова хубаво — призна Бо, възхитен от таланта й, но тутакси махна с ръка, сякаш искаше да отрече току-що изреченото. — Когато ми каза, че картините ти се продават за по десет хиляди лири, наистина помислих, че си голям талант, но не очаквах, че творбите ти са достойни да стоят редом с тези на Рембранд.
— О, Бо, благодаря за комплимента — усмихна се тя и нежно погали ръката му. — Най-хубавият, който някога са ми правили.
— Самата истина, скъпа.
Сарина се заигра с едно от копчетата на ризата му. Това накара сърцето му да забие лудо.
— Така че по-добре кажи на ония, че всичко ти е ясно и че ще е по-добре да се разкарат от кораба ти, преди да си ги изхвърлил през борда, както заплаши Алистър.
Бо махна с ръка към двамата, като ги подкани да се приближат, и помоли Сарина:
— Скъпа, защо не изчакаш в каютата? Не бих искал да чуеш това, което ще им кажа. Може да не е твърде приятно за една дама.
— Да, разбира се — отвърна тя и изведнъж съжали двамата мъже.
Бо изчака, докато чу вратата на каютата да се затваря, и се отправи към мъжете, който продължаваха да го чакат.
— Господа, наистина съм заинтересуван от картината, която току-що ми показахте и бих искат да знам дали разполагате с още творби на същия художник.
— Опасявам се, че не, господине. Творбите му са наистина голяма рядкост. Колкото до тази, получихме я в наследство след смъртта на чичо ни. Но имаме картини на други художници, които са не по-малко ценни.
— Другите не ме интересуват. Само тази. Колко ще искате за нея?
— Като вземем предвид изключителната й рядкост, най-малко двадесет хиляди.
— Ще ви дам седем хиляди и нито пени повече.
— Не знам, господине… — започна първият.
Бо се обърна, готов да си тръгне. След бърза размяна на погледи между двамата мъже вторият извика зад него:
— Капитане, тъй като отчаяно се нуждаем от пари, ще се съгласим и на…
— Картината не е крадена, нали? — прекъсна го Бо, като им хвърли подозрителен поглед.
— О, не, господине! Съвсем не! — заяви твърдо първият. Страните му се изчервиха и той призна: — Всъщност, истината е, че ни изхвърлиха от къщи, след като шивачът представи на баща ни сметката за нашите дрехи. Той ни каза, че докато не се научим да ценим парите, няма да видим и пени от наследството, което ни се полага. И сега шивачите ни заплашват със саморазправа, ако не им платим. Така че ще вземем и седем хиляди. Няма да е достатъчно да погасим дълговете си, но все пак ще умилостиви майсторите, докато успеем да продадем и другите картини.
— Как се сдобихте с тази?
— Наскоро майка ни я купи заедно с още няколко. Възнамеряваше да ги прибави към колекцията си, но когато баща ни й забрани да ни дава пари, тя се опита да ни помогне с тях.
Доволен, че му казват истината, Бо кимна с разбиране.
— Ще кажа на помощника си да донесе парите и разписка, която да подпишете.
Двамата се усмихнаха и търпеливо зачакаха, докато Бо се отдалечи, за да говори с Оукс.
— Искам да слезеш долу в каютата и да помолиш жена ми да те пусне вътре, за да донесеш кесията с парите и кочана с разписките. Ако те попита нещо… в което аз лично се съмнявам… кажи й, че някакви търговци са дошли, за да получат дължимите суми. Отброй седем хиляди лири и изготви разписка.
Стивън Оукс забеляза картината и не можа да се стърпи:
— Нова придобивка, капитане? — засмя се той, като привлече погледа на капитана отново върху творбата. — Наистина е прекрасна!