Стивън Оукс слезе от палубата и щом съзря капитана, подпрян на вратата, веднага се доближи до него. Когато видя Сарина в мрачната каюта, той свали галантно шапка и любезно попита:
— Ще желаете ли да пренесем багажа ви, мисис Бърмингам?
— Когато имате възможност, мистър Оукс — отвърна тя. — Не бързам за никъде.
Помощник-капитанът продължи да я гледа изпитателно, което явно раздразни Бо.
— Има ли още нещо, което желаете да питате жена ми, мистър Оукс?
— Ами, всъщност да — започна Оукс, като се направи, че не забелязва раздразнението по лицето на капитана. — Тъй като не смятам, че тази каюта е подходяща за една дама, бих искал да предложа моята. Вярвам, че в нея ще се чувства много по-удобно по време на пътуването ни към дома.
— А ти къде ще се настаниш? — попита троснато Бо, като стрелна с поглед заместника си.
— С удоволствие ще спя на някой от хамаците заедно с останалата част от екипажа — отвърна с готовност Стивън. — Повярвайте ми, наистина ми липсват, откак заемам сегашния си пост.
— Това е цената, която трябва да плати един помощник-капитан — напомни му Бо. — Авторитетът ти пред екипажа го изисква. Така че просто не мога да ти позволя.
— В такъв случай, мога да спя и тук — отвърна Оукс, като погледна отново Сарина.
— Оценявам загрижеността ви, мистър Оукс — увери го тя любезно, — но не трябва да се лишавате от каютата си заради мен.
— Жалко, в такъв случай ще стои неизползвана — въздъхна със съжаление той. — Аз вече взех решение и докато стигнем в Чарлстън, няма да стъпя там. Само ще си взема нещата. Така че ако промените решението си… Вие определете дали ще я използвате или не, но тя е на разположение.
— По дяволите! — изсумтя Бо.
Сарина погледна съпруга си. Лицето му беше така смръщено, че би изплашило и самия дявол. В следващия миг тя се усмихна доволно, поклони се любезно и отвърна на поканата на помощник-капитана.
— Е, щом така или иначе каютата ви ще е свободна, то аз не мога да не приема любезното ви предложение.
Мъжът й скръсти ръце на гърдите си и Сарина със задоволство установи, че бе успяла да го вбеси. Обърна се отново към Оукс:
— Рядко се срещат истински джентълмени, готови да отстъпят собствената си каюта на една дама. Благородството ви трябва да служи за пример на всеки, но наистина малцина са склонни да влязат в положението на другите.
Бо се изкашля. Много добре разбра, че намекът на жена му се отнася до него. Още като дете острите й думи се стоварваха като бич върху всяко момче, което се опитваше да се закача с нея. Сега и двамата бяха вече големи хора, но зад красивата маска на изисканата дама все още се криеше малката хитруша, достойна да се противопостави на звяра, който се таеше в него.
— Каютата ми е насам, мисис Бърмингам — упъти я с готовност Оукс, като посочи с ръка.
Докато минаваше покрай Бо, Сарина му хвърли многозначителна усмивка и последва Оукс, като подскачаше от крак на крак. Бърмингам ги последва, като наблюдаваше през цялото време как роклята й се развява игриво пред него.
Помощникът се насочи към каютата на капитана, но преди да я достигне, спря пред собствената си врата. В момента, в който си спомни за безпорядъка, който бе оставил, той се изчерви и се извини:
— Момент само, да подредя малко…
— Разбира се — отвърна Сарина и отстъпи неохотно назад в коридора заедно е Бо.
— Ако можете да се откъснете за момент от своя джентълмен, мадам — промълви мрачно Бо, — бих искал да се качим за малко на палубата и да обсъдим отново въпроса. Да отстъпим малко и двамата, така сигурно ще се разберем — допълни той, но въобще не вярваше, че тя ще приеме увещанията му да се върне в неговата каюта.
Сарина сметна предложението му за твърде неуместно и повдигна рамене, без да сваля поглед от стената пред себе си.
— Не бих искала да ви притеснявам по никакъв начин, капитане.
— Вече ме притеснихте много повече, отколкото можете да си представите, мадам — отвърна саркастично Бо, като едва сдържаше яда си.
— В такъв случай не желая да ви притеснявам с нищо повече, сър. С удоволствие ще изчакам тук. — Тя не успя да се сдържи и добави високо: — Вярвам, че мистър Оукс ще е така добър да ме придружи до палубата по-късно, тъй като желая да подишам малко чист въздух.
Бо се подпря с гръб на стената и я погледна в очите.
— Нарочно ли ме провокираш или го правиш несъзнателно?
Сарина го погледна учудено.
— Аз? Да те провокирам? — Тя се разсмя и махна изящно с ръка. — По-скоро мога да взема пример от вас, капитане.
Сарина отново впери поглед в стената и си обеща да не обръща внимание на високия плещест човек до нея. Ала се оказа много по-трудно, отколкото очакваше. Не можеше да си поеме въздух, без да усети с цялото си същество мъжественото му присъствие. Ако си позволеше, веднага щеше да се отдаде на сладките спомени — здравите му ръце милваха страстно голото й тяло и събуждаха усещания, които дори и сега караха сърцето й да бие лудо в гърдите. Ако това бе единствената възможност да загаси пожара, които отново се разпалваше в нея, то тя нямаше да пророни повече нито дума.