Бо едва успяваше да се сдържи да не прокара пръсти по малкото й ушенце и надолу по каменното й лице. Желанието беше твърде силно, за му се противопостави. Той се приведе леко над нея, за да почувства свежото й ухание и реши да смени тактиката.
— Казах ли ти колко прекрасна беше, Сарина, когато лежеше, изгаряща от желание, в ръцете ми? — прошепна той. — Ти си като силно вино, което ме удря в главата и въпреки отчаяните опита да прогоня твоя образ, той постоянно е в съзнанието ми. Никога не съм желал жена, както желая теб.
Сарина потрепера от думите му, които погалиха душата й и пробудиха в съзнанието й мисълта за мускулестото му тяло и бронзовия загар на кожата му.
— Гърдите ти са толкова меки и изящни — продължи да диша в ухото й той, а ръката му копнееше да усети отново малките й хълмчета, — приличат на разцъфнали розови пъпки в росна утрин, които галят окото с красотата си. Нектарът им е така вкусен, когато ги докосвам с устни…
Врата насреща се отвори внезапно и ги сепна. Оукс ги погледна притеснено и разбра смущението им.
— Нещо не е наред ли?
— Не! — отвърнаха едновременно и двамата.
— Няма нищо — започна Сарина, като едва успяваше да контролира дишането си.
Дори и сега, в присъствието на помощник-капитана, гърдите й леко потреперваха при спомена за приятното усещане, което бяха събудили в тях целувките на съпруга й.
— Просто си говорехме — допълни Бо.
Двамата си размениха бързи погледи. Оукс се изкашля и отстъпи от вратата.
— Вярвам, че в каютата ми ще намерите всичко, от което се нуждаете, мисис Бърмингам, но ако желаете още нещо…
— Ще се оправи — прекъсна го сухо Бо. — Ти нямаш ли си задачи, които да изпълняваш? Или съм пропуснал да ти поставя?
— Прав сте, капитане! Веднага се връщам на работа! — увери го с готовност Оукс, усмихна се отново на Сарина и се отправи с бързи крачки към палубата.
— Наистина съжалявам, че го накарах да напусне каютата си — промълви Сарина.
— Той сам пожела — отвърна студено Бо. — Ще изпратя Били да ти помогне да се настаниш на новото място.
— Оценявам загрижеността ви, капитане — леко кимна Сарина.
И този опит за помирение бе пропаднал.
Почувства се по-сигурна едва след като затръшна вратата на каютата зад себе си. Само така можеше да се чувства в безопасност от непрестанните му любовни обяснения.
Били се появи на вратата след малко и любезно я уведоми, че съпругът й ще я очаква за вечеря в каютата си.
— Съпругът ви очаква някакви английски господа тази вечер, мадам, така че ще трябва да се облечете официално, защото капитанът ще ви представи като своя жена. Трябва да сте там, преди гостите да са пристигнали. Ако ви е възможно, около шест.
Часовникът отброи точно шест удара, когато Сарина почука леко на вратата на капитанската каюта. След като Бо я подкани, тя пристъпи през прага и влезе. Той стоеше пред огледалото и се опитваше да завърже шалчето си. Капитанът изглеждаше ослепително мъжествен в тъмносивото си двуредно сако, сребристата жилетка, светлосивите тясно скроени панталони и грижливо лъснатите си обувки. Сарина бавно обхвана великолепното му тяло с поглед, докато той се обърна към нея леко смутен.
— Можеш ли да ми помогнеш с това проклето нещо? — изсумтя той, като продължаваше да се бори с шалчето.
В момента, в който я погледна, Бо забрави за всичко, отпусна бавно ръце надолу и я измери от главата до петите. Косата й бе вдигната нагоре в кок, чието съвършенство изискваше истинско майсторство. Бе облечена в бледорозово, което блестеше загадъчно на светлината на свещта. Деколтето бе ниско изрязано над гърдите и разкриваше гладката като коприна кожа. Около врата си носеше почти прозрачна дантела, подобна на тази, с която завършваха ръкавите на роклята. Нито едно скъпо колие не би й стояло така, както тази дантела. Широките й фини ръкави, стегнати около китките, изглеждаха като ефирен воал. Полата й се спускаше на вълни по бедрата. Бо можеше единствено да се наслади на гледката. Усети, че езикът му сякаш се оплита и не намери сили да изрази с думи възхищението си.
Сарина се доближи грациозно под опиянения му поглед и се зае с шалчето. Бо не знаеше къде да сложи ръцете си и въпреки непреодолимото желание да ги постави на хълбоците й, ги пъхна в джобовете. Сметна, че така е най-сигурно и рискът да избухне нов скандал между двамата е най-малък. Желанието да се отдаде на съпружески ласки бе неустоимо, но само мисълта за думите „анулиране на брака“ го караше да потрепери.