— Били ми каза, че очакваш гости за вечеря — промълви Сарина, като се надигна на пръсти, за да дооправи възела.
Бо повдигна брадичка, като се остави изцяло в ръцете й.
— Да, няколко млади благородници от града. Ловувахме заедно онзи ден и обстреляхме един фазан. Филип го съхрани в лед специално за случая. Вярвам, че ще оценят по достойнство изключителната му кухня. Бях ги поканил още преди да знам, че това всъщност ще е нашата първа брачна нощ,
— Имаш познати тук, в Лондон? — попита учудена Сарина. — Винаги съм смятала, че с твоите безкрайни пътувания от пристанище на пристанище, да завържеш приятелство някъде е доста трудно, ако не и невъзможно.
— Права си, наистина е трудно — призна той, — но все пак съм успял донякъде.
— Учудена съм, че въобще си установил някакъв контакт с когото и да било. Изглеждаш твърде погълнат от работата си, за да се занимаваш с местните хора, когато си на пристан.
Бо погледна надолу и дъхът му спря. Леката пролука, която се бе образувала, докато тя оправяше шалчето му, му позволи да надзърне в деколтето й. Сарина не носеше корсет, тъй като гърдите естествено изпълваха дрехата отдолу. Бе убеден, че никога не е виждал нещо по-прекрасно. Ръцете му копнееха да погалят гърдите й, но с огромни усилия на волята той успя да ги задържи в джобовете. Като Бо искаше да се наслади изцяло на гледката и се повдигна леко на пръсти, което накара Сарина да го погледне в очите.
— Каква е ползата да работиш като луд, скъпа, ако не можеш след това да се насладиш на плодовете на своя труд — отвърна той.
Сарина се засмя на мъдростта му.
— О, напълно съм съгласна.
— Гостите ми не знаят, че това е първата ми брачна нощ, и ако все още държиш на споразумението ни, бих желал да си мислят, че сме женени от известно време. Въпреки че като вземем под внимание възрастта ти, едва ли ще повярват, че сме заедно повече от една-две години.
— Ами ако попитат? — погледна го учудено Сарина.
— Няма как, ще се наложи да излъжем! — повдигна вежди Бо.
— Мога ли да знам причините за желанието ти?
Бо не издържа повече и нежно я обгърна с ръка. В първия момент усети как тя се стегна, но не направи опит да се отскубне от прегръдката му. Напротив, даже леко се отпусна назад в ръцете му.
— Защото не искам да останат с впечатление, че си се омъжила за мъж, без той да те е ухажвал достатъчно дълго време преди това.
— И защото не искаш да ме вземат за лека жена? — подметна тя.
— Защото не искам да си помислят, че могат да те отнемат от мен — поправи я той с измъчена въздишка. — Чувал съм как се хвалят със завоеванията си и не искам да сметнат, че си лесно достъпна.
— А ти не си ли се хвалил пред тях за своите завоевания? — попита го внимателно тя. — Ако е така, не смятам, че това е голям плюс за нашия „отдавнашен“ брак.
— Преди много години баща ми ме научи, че на един джентълмен не подхожда да обсъжда подобни неща с други. Тези, които го правят, просто се опитват да повдигнат собственото си самочувствие. Аз никога не съм изпитвал подобна нужда.
Удовлетворена от отговора му, тя на свой ред обгърна с ръце врата му и го целуна леко по устните. След това бързо се отскубна от прегръдката му и го остави в пълно безсилие.
— Вие сте ужасно коравосърдечна, мадам! Но по-добре внимавайте — предупреди я той, — защото не мога да понеса мъчението, на което ме подлагате, като ми позволявате да почувствам близостта ви и в следващия миг се отдалечавате.
Сарина се нацупи престорено, като му хвърли срамежлив поглед изпод дългите, закачливо трептящи мигли. Капитанът бе казал, че ще анулира брака, след като пристигнат в Чарлстън, но това не означаваше непременно, че няма да промени решението си. Сарина също така не смяташе, че трябва да позволи да се разделят просто така, без да включи в действие чара и съблазнителността си, които може би щяха да го накарат да приеме брака им завинаги. И тъй като тя го обичаше, откакто се помнеше, не можеше да си представи, че ще може някога да се влюби в друг мъж.
— Не искам да те измъчвам, Бо, но бих желала да мога да те целувам от време на време. Ако това ти се струва твърде много и не можеш да го понесеш, ще се огранича просто да те галя по ръката.
— Ами! — Той не знаеше какво друго да каже, тъй като се разкъсваше във вътрешна борба и противоречие.