Бо я погледна криво и тя се усмихна насреща му. Сега, поне за пред гостите, щеше да играе ролята на негова съпруга. След това отново щеше да се оттегли в самотното си легло, за да прекара още една безсънна нощ без сладките му милувки.
Тримата господа бяха между двадесет и тридесетгодишни. Очите им светнаха от задоволство, когато съзряха Сарина, но след като Бо им я представи като своя съпруга и нежно целуна ръката й, те приеха въздържан вид. И тримата обаче помолиха младата жена да ги нарича по имена, без да обръща внимание на титлите им. Скоро компанията се впусна в забавни и весели разговори.
Фазанът, сервиран в нежно ухаещ сос, се услади на всички и гостите започнаха да се надпреварват да отправят похвали и покани към главния готвач. Щедро му предлагаха богато възнаграждение, ако се съгласи да готви за тях в именията им. Той обаче им обясни, че тъй като учи капитана си на френски, а последният е много несхватлив ученик, сигурно ще трябва да минат години, докато успее да изпълни сегашната си мисия. Хуморът му бе посрещнат от бурен смях дори от самия капитан.
След вечеря компанията отново се впусна в забавни разговори, като всички останаха очаровани от остроумието и познанията на Сарина. Преди да си тръгнат, и тримата галантно целунаха ръка па младата дама и увериха капитана, че са прекарали наистина една прекрасна вечер с него и с очарователната му съпруга.
Малко след като си тръгнаха, Бо се унесе в мисли, така че се наложи Сарина да го попита:
— Още ли ми се сърдиш?
— Очаквам, че Алистър ще дойде отново на кораба, но този път придружен от представител на закона — махна с ръка Бо и се отпусна в стола зад бюрото си.
Сарина прокара пръст по мастилницата, която стоеше пред него.
— Но нали каза, че бракът ни ще е достатъчно основание за всеки съдия да отхвърли исканията на Алистър за настойничество над мен? — напомни тя на съпруга си. — Може би сега не смяташ така?
— Ако бракът ни не бе само на книга, но и на дело, скъпа, то аз нямаше да имам никакви съмнения, че всеки съд ще го признае. За съжаление, Алистър ще иска доказателства и ще направи всичко възможно да убеди съдията, че това е просто един фарс. Още повече, че всичко стана веднага след като той ни посети. И, честно да ви кажа, мадам, вие не умеете да лъжете.
— Нали не искаш да кажеш, че трябва да консумираме брака си само за да убедим този червей, че всичко е напълно законно. — Сарина стана неспокойна. — Стига, Бо…
— Не, по дяволите — избухна той, но след това съжали за спонтанния пристъп на гняв. Изправи се бавно и нежно хвана ръката й в своята. — Не исках да стане така, скъпа. Вечерта беше толкова приятна и не искам да я развалим, като се караме помежду си.
— И какво предлагаш да направим? — попита го тя подозрително. — Не могат да ме дадат на инквизицията, нито пък да проверят дали сме консумирали брака си. — Потрепера при тази мисъл.
Бо прочете страха, изписан на лицето й, и се опита да я успокои:
— Няма да направят нищо повече, освен да те разпитат. Но ако се усъмнят в думите ти и решат, че бракът ни е само фарс, ще го анулират и ще оставят Алистър да се грижи за теб.
— „Грижи“ едва ли е уместната дума в случая — потрепера Сарина. — Ако в къщата на Лидия имаше тъмница, той с готовност би ме подложил на всякакви мъчения, за да изтръгне това, което иска. Не вярвам, че има каквото и да е желание да стане мой настойник. Той иска… или се нуждае от помощта ми… за нещо, което все още не мога да проумея.
— Ако ме изслушаш, без да се гневиш, може би ще успеем да измислим нещо, за да предотвратим всичко това.
Сарина реши да го изслуша. Взе чашата с вино, която бе оставила на масата, тъй като сметна, че това, което ще предложи Бо, нямаше да й хареса, още повече, че самият той я помоли да не се гневи.
Капитанът я погледна изпод вежди, докато я пресушаваше. Това само по себе си му подсказа, че съпругата му е наистина притеснена. Малкото момиче, което преди години го обожаваше, сега очевидно се страхуваше от него… или поне от предложенията му. Сарина хлъцна и притеснено поднесе ръка към устата си:
— Извини ме — промълви тя.
— Повече никакво вино — предупреди я Бо, като взе прибра шишето от масата. Сарина явно не носеше на алкохол.
— Значи смяташ, че не мога да лъжа и няма да ги накарам да ми повярват — промълви Сарина и се изчерви от неудобство, като изхълца отново.
— Смятам, че се изчервяваш твърде често — отвърна Бо и въздъхна. — И тъй като баща ти те е възпитавал добре, млада госпожице, то аз се съмнявам, че си имаш и капка представа от преструване и лъжа. Но това е хубаво. Така ще можеш да се възползваш от силата си.