Ако Бо смяташе, че съпругата му се изчервява много, то това не бе нищо в сравнение с руменината, която покриваше лицето й в последния час, откак гостите си бяха отишли.
— Знам, че не ти е лесно да приемеш идеята да прекараш нощта с мен в леглото, но повярвай ми, това е единственият начин да не се принудиш да лъжеш. И въпреки че ще ми коства огромно усилие да се въздържам, обещавам да не те насилвам.
Сарина осъзна, че хълцането е изчезнало. Несъмнено шокът, причинен на девствената й невинност, разреши този малък проблем.
— Ако това наистина е единственото, което можеш да предложиш… тогава предлагам да опитаме… но няма да си сваляш панталоните.
— Щом настояваш — засмя се Бо.
— В такъв случай ще отида да си облека нощницата — въздъхна младата му съпруга.
— Надявам се да не е нещо твърде предизвикателно — промълви Бо на свой ред.
— Няма за какво да се притеснявате. И сама знам колко бързо си сваляте панталоните, господине.
Настъпи тишина, в която и двамата си припомниха за онова, което се бе случило по-рано същия следобед.
— По-спокойна ли си сега? — попита накрая Бо.
Сарина реши да не споменава, че коленете й се подкосяват, така че отвърна, като леко кимна с глава:
— Да, благодаря.
Любезният им разговор не помогна с нищо, когато дойде моментът да си легнат заедно в леглото. Бо нарочно се забави доста, като се правеше, че подрежда документите и корабните листове, които бяха разхвърляни по бюрото му. Сарина бе все още будна, когато накрая той съблече всичките си дрехи с изключение на панталоните и легна до нея. Известно време и двамата гледаха празно в тавана на каютата, като не можеха да пренебрегнат присъствието на другия до себе си. Накрая Сарина се обърна с гръб, като се опитваше да се държи на възможно най-голямо разстояние от Бо. Ала точно когато започна да се отпуска, почувства здравото му тяло да се опира в гърба й. Опита се да се прилепи плътно до стената, но нощницата й беше затисната под него.
— Винаги съм смятал, че леглото е достатъчно голямо — промърмори Бо, като се надигна, за да й позволи да я издърпа.
Сарина се прилепи плътно до стената, но скоро отново почувства тялото му до своето.
— Мога да спя и на пода — предложи тя.
— В никакъв случай. Ако трябва да направя нещо рицарско, то ще го направя с достойнство.
— В такъв случай можеш…
— Казах рицарско, а не отшелническо — поправи се Бо, като добре съзнаваше, че по-скоро би й налетял, отколкото да легне на пода.
Сарина се опита да потуши смеха си, но не успя и Бо я погледна учудено.
— Какво е толкова смешно?
— О, нищо!
— Кажи ми! — настоя той.
Беше твърде близко, твърде неустоим. Нещо се сви в стомаха й, когато разбра колко трудно й е да го прогони от мислите си дори и за миг. Обърна се отново по гръб и погледна широките му гърди. Те събудиха непреодолимо желание да го докосне отново, да го накара пак да въздъхне от удоволствие.
— По-рано днес си те представях като рицар, облечен в сребърни доспехи. Просто ми се стори смешно сега.
— Рицар в сребърни доспехи! — погледна я Бо ужасен.
— Само за момент, беше просто една фантазия. Дори не ти позволих да целунеш ръката ми, а и двамата знаем, че направи много повече…
— Не ми позволи какво?
— Просто фантазирах — обясни бързо Сарина, след което махна е ръка, за да покаже, че не иска да говори повече за това. — Няма значение. Идеята беше нелепа. Защо не се опитаме да поспим?
— Това обаче едва ли бе възможно в този момент.
— Не мисля, че ми харесва.
— Какво?
— Това, че не мога да целуна ръката ти.
В следващия миг той се озова отгоре й. Осъзна след миг какво го бе предизвикала несъзнателно да направи. Сарина почти изтръпна, тъй като добре знаеше какво можеше да направи с нея Бо само с няколко нежни думи, прошепнати в ухото й. Със съвсем малко усилия, стига да пожелаеше, можеше да я накара да забрави всичко и да му се отдаде напълно.
— Бо, моля те…
Твърде късно.
Като обърна дланта й, Бо я целуна нежно и продължително, което накара дъхът й да спре. Когато накрая мъжът й повдигна глава и я погледна в очите, на нея й се стори, че леглото изведнъж е станало много тясно.
— Бо, не мисля, че трябваше да го правиш — прошепна тя, а слабините й потрепераха в приятна топлина.
— И аз също — отвърна студено той.