И без да пророни дума повече, той стана от леглото, взе едно одеяло от скрина и се настани в креслото зад бюрото си. Сарина не помръдна. Трябваше й доста време, за да се убеди, че той не възнамерява да я докосне повече тази вечер. Това трябваше да я успокои. Ала вместо това някъде дълбоко в нея се пробуди огромен глад, който трябваше да бъде задоволен и облекчен.
7
Имаше нещо много знаменателно в това да се събудиш и да усетиш прекрасна жена до себе си, помисли си Бо, когато първите слънчеви лъчи се прокраднаха през прозореца на каютата му. Цялото легло бе озарено от ярката, огненочервена аура на новия ден, която се отразяваше в русите къдрици на съпругата му и ги караше да изглеждат, сякаш светят със собствен блясък. Дългата коса на Сарина бе разпиляна по възглавницата на него изведнъж му се прииска да положи буза върху меките кичури и да усети приятния им мирис. Но това не бе всичко, което го впечатли. Прекрасните й бедра и стегнатите й хълбоци под нощницата, повдигната почти до кръста, го оставяха без дъх. Ускореният пулс му подсказа, че ако продължи да я гледа така и не напусне бързо леглото, неминуемо ще наруши даденото обещание и ще я събуди със страстни целувки и нежни милувки.
Бавно отмести поглед от нея, надигна се и се отправи към умивалника, за да наплиска лицето си със студена вода и да се опита да се успокои. Това, от което се нуждаеше в момента, бе една студена баня в реката, която да разсее мислите му от прекрасното създание, което лежеше почти разсъблечено в леглото му. Ала единственото, за което имаше време, преди екипажът да се размърда, бе може би един студен душ в каютата на помощник-капитана. Преди да излезе, той хвърли бърз поглед назад и замръзна на място, сякаш парализиран. Тя лежеше все така невинно в леглото, но при вида на разголените й хълбоци у него се събудиха сладки желания. Не можеше да я остави просто така. Помощникът му можеше да нахълта в каютата, без да знае, че жена му е вътре и да я свари в тази твърде неприлична поза.
Върна се до леглото, внимателно издърпа одеялото изпод Сарина и нежно я зави. Остана известно време, загледан в изящното й тяло, обърнато на една страна, а сърцето му заби лудо в гърдите. Не успя да се сдържи и зарови пръсти в русите й къдрици. С дълбока въздишка от нежните си устни Сарина се обърна на другата страна, обгърна възглавницата с ръце и продължи да спи. Ръката й несъзнателно започна да го търси, очите й се отвориха и тя го видя, надвесен над нея. Вместо да се изплаши, лицето й се озари от прекрасна усмивка, а очите й светнаха радостно.
— Добро утро — промълви тя сънено.
— Добро утро, скъпа. Вярвам, че спа добре.
— Прекрасно… особено след като накрая се върна в леглото.
— Моля? — възкликна учудено той.
Сарина се засмя и не отговори на въпроса, по-скоро прошепнат, отколкото изговорен. Обърна му гръб, сви се на кълбо и пророни:
— Няма значение — Сетне потърка носа си с ръка.
— Не си променила решението си, нали, скъпа? — попита я той с нотка надежда в гласа, като постави ръка на бедрото й и се наведе над нея, за да види отново лицето й.
— Не, ако и ти не си — прошепна тя, като хапеше долната си устна в отчаяни опити да не се засмее.
Поканата за дълговечен брак наистина беше отправена много деликатно, но Бо веднага улови смисъла на думите, без да има нужда от допълнителни обяснения.
— О!
Тази единствена сричка прозвуча по-скоро като отрицание и Сарина бързо загуби предишното си въодушевление. Очите й се просълзиха и тя зарови нос във възглавницата, за да скрие разочарованието си. След като успя да освободи гърлото си от буцата, която я бе задавила, тя извърна поглед към него, за да види, че Бо е още надвесен над нея.
— Ще имаш ли нещо против, ако те помоля да се обърнеш, за да мога да стана и да си облека роклята — подкани го тя.
Предишната нежност в гласа й бе изчезнала и Бо въздъхна разочарован. Въпреки че изпитваше огромно желание да се люби с нея, все още принципът му да не се обвързва с никого за продължително време, без да е претеглил предварително всички предимства и недостатъци, надделяваше. Познаваше я от много години, но след продължителната им раздяла все още не можеше да се закълне, че желае да прекара остатъка от живота си с жената, в която се бе превърнала Сарина от юношеството му.
Той се отдръпна от леглото, извърна се с гръб към нея и търпеливо зачака. След малко чу стъпките на босите й крака, обърна се и я видя как излиза. Миг по-късно чу как вратата на помощник-капитанската каюта се затръшва в тишината.
Сетне затръшна нервно и своята врата, изруга раздразнено през зъби и така сложи край на приятната утрин.