— Може да ме обиждаш колкото си искаш, Уинтръп, но ако само още веднъж оскърбиш майка ми, ще заповядам да те завържат на някоя мачта и ще те налагам с камшик, докато вътрешностите ти се покажат. Няма да позволя на червей като теб да хули жената, която уважавам и почитам с цялата си душа и на която дължа всичко!
Бо се отдръпна от парапета и изтупа ръце, сякаш току-що се бе отървал от нещо непотребно.
— Това ще му е за урок, капитане. Друг път да си държи езика зад зъбите! — подметна някой от моряците.
— Донесете едно буре, за да отпразнуваме банята на този червей — вдигна ръка Бо.
Шумните стъпки на моряците, който побързаха да изпълнят заръката на капитана, сепнаха съдията. Но когато капитанът се приближи до него, лицето му се озари от весела усмивка и отбеляза:
— И аз също като вас уважавам майка си, господине.
— Знаех, че ще разберете, ваше благородие — усмихна се на свой ред Бо, като забрави първоначалното впечатление, което съдията бе оставил в него.
Бо погледна Хауърд Ръд, който стоеше вцепенен, откакто приятелят му излетя зад борда. Адвокатът напразно опитваше да намери слова, за да подчертае, че никога не би се осмелил да обиди такова благородно същество като майката. Като не успя да пророни и дума, той бързо се извърна и на бегом напусна кораба, като едва не събори уважаемия съдия, докато профучаваше покрай него. В следващия момент подаде някакво въже на Алистър, който напразно се опитваше да изплува.
Смехът на Сарина се смеси с този на съпруга й, когато той нежно я прегърна, след което повече за свое удоволствие, отколкото за това на екипажа, устните им се сляха в дълга и страстна целувка.
8
Сарина се надигна на възглавницата само колкото да потърси кофата, която Били Тод бе оставил грижливо до койката. Изстена тихичко, затвори очи и се помъчи да остане неподвижна, за да предотврати гаденето, ала всяко издигане и завъртане на кораба подпалваше в стомаха й истинска революция. Беше подирила в каютата на помощника убежище, но сега за нея тя бе място за мъчение, от което копнееше да избяга. Откакто отплаваха от Англия, морето почти не бе спирало да бушува и Сарина за кой да път се закле, че повече няма да стъпи на кораб, докато е жива, ако въобще оживееше.
През изминалите пет години бе успяла някак да забрави най-отблъскващата част от пътуването си до Англия, без съмнение заради мъката от смъртта на родителите си и загубата на единствения дом, който бе имала. Като лъч в съзнанието й бе останал единствено споменът за неспособността й да се справи с непривичното клатушкане и убеждението, че не е родена да плава по море.
Усмихна се леко, но тутакси трепна от болката в напуканите си устни. Лош моряк, а, помисли си с насмешка тя. „Кошмарен“ би било по-близо до истината. Ако изобщо стигнеше до сушата, за нищо на света нямаше отново да излезе в открито море. Ако зависеше от нея, щеше да стои далеч от океана, не би погледнала повече нито една вълна, нито пък би се подложила отново на агонията да чувства как корабът се издига бавно над планините от мътна вода, а после сякаш потъва в безбрежните падини. Безкраен, дяволски поток от вълни, една след друга, една след друга…
Достигна с мъка до кофата и надвеси глава над нея. Още когато усети, че я хваща морска болест, тя се бе опитала да прикрие симптомите от Били, който все я караше да яде. Но щом момчето погледна препълнения с храна поднос, донесен да я изкуши, тайната й излезе наяве. За нейна изненада Били се разтревожи от неразположението й много по-малко от самата нея и бързо й донесе кофа и мокра кърпа, с която да си бърше лицето. Тя се разхлипа и го помоли да не казва на никого, камо ли на съпруга й. Момчето не искаше да крие информация от своя капитан, но накрая се съгласи. Оттам насетне лично се грижеше за нуждите й, като я снабдяваше с прясна вода, чисти кърпи и от време на време с лек бульон, и тайно изпразваше кофата й заедно с отпадъците от камбуза.
Бо чукаше на вратата й постоянно и все по-настоятелно искаше да го пусне вътре. Скрита под завивките, Сарина всеки път го отпращаше с отмалял глас. Не желаеше нито да се вижда, нито да говори с него. Накрая той сметна, че тя просто се муси, и така я спаси от ужасния срам, който щеше да изпита, ако я беше видял в това състояние.