Бо се зае да оправя наметката на раменете й и да завързва копринените върви под брадичката й.
— Не бива да стоите тук без наметка, мадам — укори я той меко. — Не искам да се разболеете отново.
— Няма — прошепна Сарина. Очите му се плъзнаха бавно нагоре по шията й и се спряха на устните. За миг я обзе чувството, че ще я целуне отново, но тя бързо го отхвърли и се укори за празните илюзии. И все пак когато синият му поглед я обгърна, дъхът й сякаш спря.
— За мен ще бъде чест, ако тази вечер се присъедините към мен на масата, мадам — промълви Бо, докато нагласяше качулката около раменете й.
Внезапно в ума й нахлуха странни видения. Представи си как двамата лежат голи на койката му и дъхът й отново секна. При всяко негово приближаване я обземаше такава възбуда, че дори и една вечеря с него може да доведе до девет месеца усамотение и потомство без име. Точно заради този страх не се осмеляваше да се върне в капитанската каюта.
— Мистър Оукс ще вечеря с нас — добави Бо, за да я успокои.
— Така ли?
Бо вдигна учудено вежди и се взря изпитателно в лицето на съпругата си. Можеше да се закълне, че е доловил нотка на разочарование в гласа й, затова сложи ръка на гърдите си и обеща тържествено:
— Този път ще гледам да се облека по-прилично, както подобава на случая, мадам.
Сарина прие това като покана да се премени също толкова грижливо и отвърна с грациозен реверанс.
— Ще се опитам да отвърна със същото, капитане.
Сребристосинята тафта сякаш е най-подходяща за вечеря, реши Сарина след внимателно обмисляне. В момента бяха модерни буфан ръкавите и дължината до глезена, както и свенливото разголване на раменете. Не сложи на шията си колие, тъй като дрехата не го изискваше. Надипленият шарф от по-ярко синьо свършваше при левия ръкав, където се събираше в прекрасна джувка. Косата й бе опъната гладко назад, а вплетените панделки подчертаваха палавите къдрици, спуснати покрай ушите й. Останалите кичури бяха навити в сложен кок на тила. Беше прекарала повече от час в нагласяне на фризурата, защото много държеше да спечели одобрението на своя съпруг.
Бо разтвори широко вратата още щом чу лекото почукване. Сапфирените му очи се плъзнаха по нея от глава до пети и засияха с топъл блясък. Сарина прие бавния му, подробен оглед като мълчалив комплимент. А усмивката му просто я зашемети.
Самата тя също не остана равнодушна към гледката пред себе си. Прилепналите бежови панталони очертаваха великолепно тесните бедра на съпруга й. Кафявата жилетка и тъмнозеленият фрак пък подчертаваха широките му рамене и тънкия му кръст. Високата яка на фрака се допълваше невероятно от старателно вързаното кремаво шалче.
— Жалко, че и мистър Оукс ще ни прави компания — забеляза Бо с дяволите усмивка, като я хвана за ръка й и я въведе в каютата си. — Ти си достатъчно сладка за вечеря.
Многозначителните му думи накараха бузите на Сарина да пламнат, а сърцето й — да запърха. След като затвори вратата, Бо пристъпи зад нея. Пръстите му докоснаха леко голото й рамо и пулсът й се учести още повече.
— Не се заблуждавай от усилията ми да избягвам каютата ти — прошепна той, докато галеше косите й. — Не съм спрял да те желая. Разстоянието помежду ни просто намалява опасността да те изнасиля.
Мисълта, че би могъл да я отбягва точно по тази причина, се стори невероятна на Сарина. Мина й през ума, че думите му са просто извинение за нежеланието му да я вижда, но тя потисна подозренията си, защото искаше да се наслади на вечерта без да се карат. Компанията на мистър Оукс пък гарантираше, че между тях няма да се случи нищо нередно.
Сарина трепна, когато ръката на Бо се плъзна около стройната й талия и тръгна нагоре. А щом достигна гръдта й, от гърлото й се изтръгна тиха, трепетна въздишка. Пламъците, които лумнаха у нея, когато пръстът му обходи твърдото зърно, почти сринаха волята й. Внезапно в слабините й сякаш изригна вулкан. Каза си, че трябва да бие отбой и да избяга в собствената си каюта, преди ръката му да е поела в други посоки, но краката й бяха натежали като олово.