— Не мога да те гледам, без да се възбудя — прошепна той, като затвори очи и вдъхна е наслада аромата на косите й. — Ако знаеше колко те желая, щеше да се съжалиш над мен…
В този момент на вратата се почука силно и Сарина въздъхна с облекчение. Прекъсването я избавяше от изкушението да се поддаде на ласките на съпруга си. Да можеше само бракът им да е истински — тогава щеше да го стори с радост, да му се отдаде цяла, завинаги.
— Жалко — прошепна Бо, като целуна нежно рамото й. Сарина притвори очи и се опита да задържи магията от докосването на устните му. Той погали още веднъж гръдта й, сетне пристъпи към вратата, спря за миг, за да охлади възбудата си, и отвори.
Мистър Оукс също се бе потрудил върху външния си вид. Изглеждаше особено мъжествен във виненочервения си редингот, сивите панталони и жилетка и току-що изгладените риза и вратовръзка. Симпатичен и сладкодумен разказвач, той веднага се зае да весели Сарина с истории от морските им приключения. Тя следеше разказите му със затаен дъх и избухваше в смях от остроумията му.
Насладиха се на поредния шедьовър, сътворен от мосю Филип, а когато пристигна и портвайнът, Сарина вече се питаше кога за последно се е смяла толкова много. Бо бе оставил на драго сърце разговора в ръцете на помощника си, докато той самият стоеше и през повечето време я наблюдаваше.
— Което иде да покаже — завърши мистър Оукс поредната история, — че можеш да се сдружиш даже с китаец и мавър и пак всеки да излезе на кяр.
— Още не ми е ясно защо султанът просто не ви е затворил всичките — отвърна Сарина с усмивка. — Но се радвам, че не го е сторил. — Тя погледна Бо, чиито славни подвизи я изпълваха с възхищение, но и с ужас пред рисковете, които поемаше. Искаше й се да го укори, че не се пази — точно както на времето, когато като дете го бе гледала със свито сърце как язди безразсъдно, яхнал своя Сони.
В този миг той се облегна на стола си и протегна удобно дългите си крака под масата. Сарина го наблюдаваше скришом. Не изглеждаше по-възрастен от връстниците си, но бе значително по-зрял от тях. Носеше умело бремето на властта и опита. Капитанството приемаше просто като отговорност, която поемаше с размах, но без излишни демонстрации на сила.
Светлината открояваше чертите му, подчертаваше твърдата линия на челюстта и изтънчеността на лицето му. Очите му бяха в сянка, но въпреки това Сарина усещаше съвсем ясно втренчения му поглед.
— Когато напуснахте Чарлстън, капитане — попита тя тихо, — нарочно ли избрахте такъв рискован начин на живот?
Бо стисна чашата рубинен портвайн в дългите си пръсти и сви рамене.
— Преживяванията ни само на пръв поглед изглеждат като подвизи, мадам.
— Нищо подобно — възпротиви се мистър Оукс през смях. — Всяка дума е истина и капитанът го знае.
— Били сте на ръба не веднъж и дваж — настоя Сарина.
— Кажете направо десетки и стотици пъти — гордо заяви мистър Оукс. — Веднъж в Майорка…
— Стига толкова, мистър Оукс — прекъсна го Бо. Каза го меко и с усмивка, но въпреки това помощникът се стресна и млъкна. Капитанът тъкмо вдигаше бутилката да допълни чашите, когато отвън се чу някакъв шум. Той стана леко и отвори вратата. На прага стояха неколцина моряци, които се споглеждаха плахо. Един от тях бе избутан напред за говорител.
— Извинете, капитане, но долу има малък проблем.
— Какъв? — попита Бо тихо. Стивън Оукс също се беше изправил и побърза да застане зад своя капитан.
— Уилсън се напи, сър — изплю камъчето някой отзад. — Промуши Гроувър, а сега е грабнал една секира и сече стените под палубата, сър. Мисли, че е голяма забава.
Да пробиваш дупки в стените на кораб насред открито море не се стори на Сарина никак забавно. Не я въодушевиха нито секирата, нито пък пробождането. Бо обаче се обърна към нея без никакъв признак на уплаха.
— Моля да ни извините, мадам.
— Разбира се — скочи тя веднага. — Отивам в каютата си.
— Не, по-добре е да останеш тук. — Като видя учудения й поглед, Бо продължи. — Заключи вратата отвътре и не пускай никого, докато не се върна. Ясно?
— Слушам, капитане — кимна Сарина неуверено.
Не искаше да остава тук, но прояви достатъчно здрав разум и прецени, че сега не е време да се карат. Способността му да се справя в трудни ситуации, потвърдена и от разказите на Оукс, я изпълваше с надежда, че ще успее и този път. Но това не й пречеше да се бои за него.
— Моля те, внимавай.
Бо, който тъкмо излизаше, се спря и я погледна през рамо. Усмихна се леко и напусна каютата, придружен от мистър Оукс.
Сарина въздъхна с трепет и чак сега разбра колко се бе разтревожила — не за себе си, а за своя съпруг. Оукс всъщност не й правеше услуга, като раздуваше подвизите на своя капитан. Едно нещо бе научила от разказите на помощника — Бо се намесваше винаги когато имаше проблем, а въображението й възпроизведе цял куп ужасни неща, които можеха да му се случат, докато се опитва да вземе ножа или секирата от един пиян човек.