Присъствието му сякаш правеше малката каюта още по-тясна. На всичко отгоре Бо не спираше да крачи напред-назад — докосна облегалката на стола, рамката на койката, оправи каната с вода на тоалетката — изобщо, изглеждаше замислен и смутен.
— Ще пратя Били да ти донесе храна — рече той накрая.
— Не притеснявай момчето.
Бо я погледна удивен.
— Но ти не си яла от сутринта.
— Снощи хапнах добре.
— Ще го пратя.
— Казах, че няма нужда — настоя Сарина. — Не съм гладна.
— Добре тогава! Все едно не съм го казал!
— Защо се сърдиш, че дойдох на палубата? — измънка тя през сълзи. — Какво толкова направих?
— Имаш ли представа как изглежда един гръб след такова наказание? — попита Бо. Мускулчетата на лицето му играеха. — Цялата кожа е разкъсана на кървави ивици. Мислиш ли, че една жена трябва да става свидетел на подобна гледка?
Сарина побледня и потрепери.
— Не, Бо, разбира се, че не. Прав беше да искаш да остана в каютата си и аз не биваше да пренебрегвам думите на Били. Но нима съм ти навредила с нещо?
Бо вдигна глава и се загледа в тавана, преди да й отговори.
— Намеси се в нещо, което не е твоя работа, Сарина. Понякога за един капитан на кораб е задължително да налага наказания и да предприема действия, които една жена може и да не разбере. Без дисциплина моряците не биха чувствали необходимостта от подчинение. И редът би бил невъзможен…
— Няма нужда да ми обясняваш всичко това… — прекъсна го Сарина, но внезапно млъкна, осъзнала какво всъщност е казал. Смущението му, макар прикрито от желязната воля, все пак се усещаше. — Не си искал да видя какво си заповядал.
— Това няма нищо общо — възпротиви се той.
Въпреки протестите му тя бе сигурна, че заключението й е правилно, но вместо да го притисне, попита меко:
— Кой обезоръжи Уилсън?
— Разбира се, че аз. Корабът е мой. Аз нося отговорност.
Точно от това се бе опасявала вчера. Точно затова бе треперила за него.
— И затова си бил длъжен да го накажеш. Направил си и двете неща в името на останалите от екипажа.
Бо продължаваше да изглежда смутен.
— Нима очакваш да те сметна за звяр само защото имаш силата да въдвориш ред, когато е нужно? О, не, сър, няма. Напълно съм уверена в способността ти да бъдеш справедлив, когато трябва, и суров, когато обстоятелствата те принуждават. Ти си капитан на този кораб и си отговорен за всички на него.
Той се приближи, повдигна главата й с ръка и се вгледа в лицето й. Сапфирените му очи бяха по-нежни от всякога.
— Включително за теб.
В този миг в нея отново проговори малкото дяволче:
— Само докато стигнем Чарлстън, капитане.
Бо съвсем не бе сигурен дали това припомняне му харесва. Свъсил вежди, той се отдръпна и тръгна към вратата. Там се спря за миг и я погледна.
— Не забравяй да заключиш.
Този път Сарина изпълни заповедта стриктно.
9
През следващите седмици Сарина бе изцяло заета с рисуване на портрети. Всички моряци бяха във възторг от таланта й. По всичко личеше, че се наслаждават на присъствието й на палубата не само заради интереса към картините и, но и заради приятелското й отношение и остроумието й. За тяхно облекчение бързо установиха, че тя не е надута аристократка, която ще ги гледа пренебрежително. Напротив, имаше желание да разговаря с тях точно колкото и те с нея. При все това мъжете й отдаваха и дължимото уважение като съпруга на капитана, наричаха я „мисис Бърмингам“, „госпожо“ или „мадам“ и много внимаваха да не пристъпят границата на приличието. Именно Сарина ги накара да се поотпуснат. Научи жаргона им много бързо и го използваше умело, за да имитира коментарите и разговорите им. Често ги караше да избухват в смях, като удебеляваше глас, слагаше пръст в колана си, накуцваше или крачеше наперено. Запомни имената на повечето от моряците и ги разпитваше с искрен интерес — къде са родени, имат ли семейства, откога плават и какви са надеждите им за бъдещето. Оказа се, че доста от тях нямат друг дом освен морето и че не са свъртели ни дете, ни коте. Това обаче съвсем не ги правеше щастливи. Те просто не познаваха друг живот — работеха от малки или бяха увлечени от романтиката на морето. Някои бяха израснали по ферми и бяха принудени от съвсем млади да постъпят във флота. Други имаха семейства в Каролина или по крайбрежието и копнееха да ги видят след продължаващото вече месеци плаване.
През цялото време Бо тактично запазваше дистанция и позволяваше на хората си да се радват на компанията на съпругата му в свободното си време. Бе помолил Били да намери начин да закрепи статива й на палубата и да я снабди с временни рамки. Искаше да й осигури условия да рисува, защото бе впечатлен от дарбата й. Сарина бе успяла да запечата на платното морския живот, да покаже как мъжете в грубо облекло се катерят по мачтите, как вятърът роши косите им, а морето бушува безкрай. Нарисувала бе даже младшия кормчия край руля, застанал лице в лице с вятъра. Бо така и не видя свои собствени портрети, но от време на време, когато вдигаше глава, забелязваше как съпругата му го изучава и скицира съсредоточено. Ала щом се приближаваше, тя бързо разместваше листите и най-отгоре неизменно се оказваше нечие друго лице.