В един студен, но много ясен ден „Дързост“ попадна на стадо делфини, които го съпровождаха близо час. Сарина толкова искаше да ги скицира, че в желанието си да се приближи до тях неусетно бе пристъпила до самия ръб на палубата и се бе надвесила над парапета. Когато я забеляза, Бо се озова до нея с няколко скока и я дръпна назад с гневен упрек.
— Занапред се въздържайте от подобни волности, мадам — изръмжа той намръщено. Мисълта, че някой порив на вятъра или полюшване на кораба може да я изненада, бе сковала сърцето му от страх. — Ако паднете, тежките ви поли ще ви завлекат към дъното по-бързо, отколкото мога да плувам.
Сарина се изчерви, като осъзна колко глупаво е постъпила.
— Прости ми, Бо — промълви тя разкаяно. — Не ми и хрумна, че може да падна.
Умилостивен от извиненията й, Бо снижи глас в ласкава молба.
— Моля те, не се катери повече на парапета, докато сме в открито море, Сарина. Опасно е.
— Слушам, сър — отговори Сарина като засрамено дете.
Той се усмихна и я погали като истински любящ съпруг.
— Добро момиче.
Сърцето на Сарина трепна. Тя се наведе към него и с усмивка се отпусна в ръцете му. В този миг изобщо не я беше грижа, че Оукс и неколцина друга ги гледаха. В крайна сметка Бо й беше съпруг.
— Не исках да те разсърдя.
— „Разтревожа“ би било по-точно, скъпа моя — поправи я той, изумен, че бе приела прегръдката му толкова открито. — Не искам да те загубя след всичките ми усилия да се сближим. А да паднеш от кораба ми едва ли би било признак на благодарност.
Сарина подозираше накъде бие, но попита с престорена невинност:
— А как предпочиташ да ти благодаря, Бо?
Бо се втренчи в лицето й.
— Оставям го на вашето въображение, мадам — промълви той. — Преди всичко като останете жива, все пак.
— Ще се постарая да изпълня желанието ви, сър.
— Добре. — След този простичък отговор той плъзна бавно ръка по талията й, сетне се отдалечи, оставяйки я като зашеметена. Едва по-късно в каютата си Сарина се запита дали и Бо не я наблюдава неотлъчно, както го наблюдаваше тя. Как иначе щеше да се появи и да я дръпне от парапета само броени мигове след като бе пристъпила до ръба му?
В един от следващите дни Сарина нахлу в кухнята и придума мосю Филип да й позволи да го скицира, докато работи. Готвачът вече се бе превърнал в митична фигура за нея, затова искаше частица от него да й остане за спомен. Филип се попритесни, но изглеждаше истински поласкан от молбата й. Младата художничка нарисува няколко скици, докато той правеше магиите си в камбуза. Пространството й се стори прекалено тясно, но готвачът я информира, че тази корабна кухня е двойно по-голяма от нормалното.
Сарина не усети у екипажа никакво недоволство заради наказанието на Уилсън. Явно всички го бяха приели като нещо нормално и го бяха изключили от съзнанието си. Колкото до самия Уилсън, той престоя заключен при телеграфа цяла седмица, а след това за наказание го товареха с най-тежката работа, включително и със задачата да поправи щетите, нанесени на палубата от самия него. Заради нараняването на Томас Гроувър му бяха прехвърлени задачите и на този моряк, както и задължението да му прислужва, докато се изправи на крака. Винаги когато Уилсън трябваше да работи на палубата, Били предупреждаваше Сарина да си стои в каютата и този път даваше да се разбере, че това са нареждания на капитана. Тя се подчиняваше безпрекословно.
Три седмици по-късно Сарина се събуди от необичайно червенеещата зора. Багрите бяха толкова ярки, че тя помоли Бо да я пусне на палубата въпреки ранния час и да й нагласи статива, за да може да запечата невероятната картина. Когато Стивън Оукс се спря до нея, за да види работата й, Сарина едва сдържаше въодушевлението си.
— Не е ли чудесно това небе? — изчурулика тя. — Не помня някога да съм виждала такъв изгрев.