— Из-з-винете, капитане, но съпругата ви… исках да кажа, мисис Бърмингам прояви интерес как работи секстантът.
— Разбирам — отговори Бо. Святкащият му поглед измерваше и двама им от глава до пети. Вятърът рошеше гарвановочерните му кичури. Яростният му вид смути още повече помощника.
Сарина съжали, че е ангажирала нещастния човек е нещо, което, макар и невинно, бе разгневило съпруга й.
— Може би не трябваше да прекъсвам мистър Оукс докато работи, капитане. Няма да се повтори.
Бо се обърна към първия си помощник.
— И свършихте ли е инструкциите, мистър Оукс?
Стивън Оукс пристъпи смутено от крак на крак, пое секстанта и го притисна към себе си.
— Тъкмо показвах на мисис Бърмингам как да изчислява ъгъла, сър, но не можах да свърша.
— Тогава продължете, мистър Оукс — настоя Бо и отвърна с усмивка на втренчените им погледи. — Не познавам човек, който би могъл да го направи по-добре от вас.
— Б-благодаря, сър — заекна помощникът с облекчение.
Сарина потисна смеха си, докато гледаше как мъжът й бавно се отдалечава. Дълбоко в себе си подозираше, че Бо Бърмингам изпитва удоволствие да ги плаши до смърт. Може би дяволитият палавник, който толкова обичаше да я дразни преди много години, все още не беше изчезнал напълно.
— Извинете ме, мистър Оукс, но трябва да поговоря със съпруга си — каза тя, като го остави и забърза да настигне Бо.
Когато се изравни с него, той я изгледа подозрително. Беше изненадан от присъствието й, ала свенливата й усмивка го очарова.
— Предполагам, че сте много доволен от себе си, капитане.
Той изглеждаше объркан.
— Не ви разбрах, мадам. Какво искате да кажете?
— Много добре знаеш какво — троснато каза Сарина. — Познавам те от прекалено дълго време и надушвам малкото дяволче в теб. Нарочно притесни горкия човек и го накара да си мисли, че ревнуваш…
Бо премигна и вдигна поглед към палубната тента.
— Аз наистина ревнувам.
Простичкото му признание стресна Сарина толкова много, че тя не намери думи за повече обвинения.
— Ревнувам от всеки мъж, който заема и миг от времето ти, ако не присъствам и аз. Можех да ти покажа секстанта и да ти обясня как работи, но откакто сме тръгнали от Лондон, ти ме избягваш като чумав. Единственият начин да се съгласиш да дойдеш в каютата ми е да поканя и други хора. Да, мадам, вие пазете честта си по-добре и от девствен пояс.
Думите му бавно достигнаха до съзнанието на Сарина. Беше прав. Тя действително го избягваше. Но какво друго можеше да стори, след като всеки съкровен момент, прекаран насаме с него, я водеше все по-близо до леглото му?
— Знаеш защо стоя настрана от теб.
Уморен да спори, Бо въздъхна тежко и погледна към морето.
— Надига се буря.
Внезапната смяна на темата учуди Сарина, но тя все пак му бе благодарна. Това улесняваше нещата.
— Как разбра?
Той пристъпи към перилата, махна й да се приближи и посочи към сивата водна маса, която се люшкаше край корпуса на кораба.
— Толкова ли се пенеше водата вчера?
Сарина се взря в огромните вълни и поклати глава.
— А вятърът? Да се е променил, откак дойде на палубата?
Тя помисли за момент и осъзна, че въздухът е застудял.
— Променил е посоката си.
Бо кимна, доволен от наблюдателността й.
— И пак ще я промени. — Като забеляза внезапното й притеснение, той добави с крива усмивка: — Няма нищо страшно, сладка моя. „Дързост“ е преживявал много бури и пак е излизал читав.
— Никога не бих могла да намеря хоризонта при лошо време — отбеляза скръбно Сарина, като хвърли кос поглед към далечината.
Бо отметна глава и се засмя искрено развеселен. После обви раменете й с ръце, придърпа я към себе си и подпря брадичка на главата й.
— Значи ще е най-добре да се приберете в каютата ми, мадам. Аз мога да ви предоставя нещо, което да гледате и да държите. Обещавам ви, че така няма да усетите и най-страшната буря.
— Бо! — сгълча го тя, останала без дъх. Вече беше свикнала да долавя двусмисления му хумор. — Засрами се!
Той се изкиска и я придърпа още.
— Защо? Някой да ни чува в този вятър?
— Може би не, но не е добре да ми говориш така, след като след няколко седмици може и въобще да не сме женени.
— Ще се тревожим за това, когато му дойде времето, мадам. Дотогава вие сте моя съпруга и ако не ми позволите да ви се насладя като нормален мъж, ще трябва да понасяте нелепите ми шеги, защото те са единственият начин да ви отмъстя.
Сарина се намръщи престорено и понечи да се дръпне. Но Бо я стисна още по-здраво и прошепна, опрял устни до слепоочието й:
— Стой мирна или ще направя нещо, което ще изложи и двама ни.