Два дни по-късно в ранните сутрешни часове Сарина се събуди от внезапен глух удар в коридора. Последва приглушено проклятие, от което сърцето й подскочи. Тя скочи от койката, отвори вратата и видя как Бо се препъва по извития коридор към каютата си. Тъкмо си махаше мушамите, но това очевидно не му помагаше много, защото дрехите отдолу бяха съвсем мокри и оставяха следи по пътя му. Даже така Сарина виждаше, че той трепери ужасно от студ.
Бо отвори с трясък вратата на каютата си и влетя вътре, без даже да затвори. Веднага хвърли настрани мушамата и кепето, а после започна да съблича пуловера и ризата от тънка прежда, която носеше отдолу. Сарина го последва, затвори след него, после припна към едно чекмедже зад огледалото му за бръснене. Капитанът се огледа и веднага видя, че не е сам. Очите му пробягаха по нощницата й — същата, която носеше, когато беше болна, и въпреки че меките гънки обгръщаха изкусително формите на младото й тяло, точно в този момент Бо нямаше нито сили, нито желание да се възбуди.
— Н-най-добре се върнете в л-леглото, мадам, преди да ви се случи с-случка — заекна той треперещ, като се мъчеше да разкопчее панталоните си с вкочанелите си пръсти, които отказваха да му се подчинят. Наистина не си спомняше да е изстивал някъде толкова, даже в Русия. — Ако ос-станете, ще в-видите твърде много за д-девствените ви сет-тива.
— Ти се погрижи за мен, когато имах нужда — отбеляза Сарина сухо, докато измъкваше куп кърпи и одеяло от чекмеджето. — Толкова ли ще е трудно да ми позволиш да сторя същото за теб? — А за намека, че ще бъде шокирана, просто вдигна рамене: — Освен това вече съм те виждала като съпруга — съпруг.
— В-вярно — съгласи се той и смъкна мокрите си панталони заедно с дългите гащи, които носеше отдолу. Строполи се на ръба на копката и посегна да си свали ботушите, но с въздишка на изтощение се разубеди и легна, разперил широко ръце. Сарина тутакси коленичи и издърпа ботушите му, панталоните и бельото.
Бо бе затворил очи, но веднага ги отвори, като усети, че ръцете й обтриват цялото му тяло с ленени кърпи. Удиви се на дързостта на младата си жена да достигне до всяка част на тялото му, даже интимните. При други обстоятелства би се възползвал от грижите й на драго сърце, но сега успя само да помоли за топла супа.
— Ще пратя Били в кухнята веднага щом те пъхна под завивките — каза Сарина, докато измъкваше пухената възглавница и юргана изпод него. После го обърна и го зави до брадичката. Самата тя измъкна от познатото долапче същия елегантен мъжки халат, който бе носила, навлече го и отиде да намери Били.
Върна се след минута и бързо изгаси лампите, запалени още преди капитанът да се върне в каютата си. Замъгленият поглед на Бо я следваше из стаята, но самият той бе мъртвешки неподвижен. Когато дойде супата, тя повдигна възглавниците, за да подпре главата му и да започне да го храни. Изненадана бе, че й позволява това, но явно беше твърде изтощен, за да се съпротивлява.
Сарина реши да остане в каютата му, затова разпъна едно одеяло до койката. В този момент Бо изръмжа глухо. Тя го погледна и го видя, че отгръща завивките.
— Ела при мен — помоли той тихо, въздъхна тежко и отново затвори бавно очи.
Твърдият под така и така не е много удобен, разсъди Сарина, прескочи съпруга си и се сгуши в топлото, тясно кътче между него и стената. С лице към гърба му, тя пъхна колене под неговите и го прегърна с една ръка. Пръстите й достигнаха гръдта му и погалиха малките косъмчета и твърдото зърно. Скоро неговата ръка прихлупи нежно нейната.
Равномерното му, тежко дишане подсказа на Сарина, че е заспал. Тя се усмихна и отърка нос в здравия му гръб, а после се притисна към него и положи глава на рамото му.
Много скоро обаче Бо напусна уютното убежище на койката и мекото тяло до себе си и се върна към битката горе. Екипажът работеше на шестчасови смени, но той се трудеше постоянно, отвъд границите на човешката издръжливост. Прекарваше в каютата си малко време, но и тогава Сарина бе там, помагаше му да съблече мокрите дрехи и се грижеше за него е неподозирана нежност и внимание. А той бе разочарован, че не може да се наслади на мекото й тяло до себе си дори в кратките мигове на сън.
Най-накрая бурята поутихна и „Дързост“ заплава в по-спокойни води. Опънат бе пълен комплект платна, за да уловят вече благоприятния вятър, и корабът отново пое напред. Мъжете започнаха да се усмихват по-често с облекчение и с енергична решимост да подновят обичайното си плаване.
Удовлетворението на Сарина обаче беше помрачено от факта, че Бо все още не бе възстановил здравето си от преди бурята. Понякога бе сигурна, че лицето му е пламнало, друг път пък беше бледо и изпито. Движеше се е напрежение и някак апатично, като че ли трябваше да направи усилие, за да отиде от койката до стола или да се качи на палубата. Веднъж го видя от разстояние да разменя няколко думи с мистър Оукс, който се намръщи внезапно разтревожен. След миг Бо слезе долу.