Командването на кораба бе паднало изцяло върху Стивън Оукс, който изминаваше често да види има ли промяна. Били Тод също бе наблизо, а на младото му лице се четеше истинска мъка. И въпреки че корабът бе в сигурни ръце и неподчинението бе немислимо, атмосферата сякаш се промени коренно. Филип се опасяваше, че не върши достатъчно, а старшият кормчия често се спираше да говори с мистър Оукс в коридора пред каютата му. Когато веднъж Сарина мина покрай тях, търсейки Били, възрастният мъж се поинтересува за своя началник по начин, който показваше вярност и искрена грижа. Предложи също да направи всичко по силите си, ако има нужда от него, но тя любезно отказа, като го увери, че служи по-добре на своя капитан, като ги води към дома.
В усилията да вдигне съпруга си на крака, Сарина все се мъчеше да налива течности в устата му — притискаше чашата до устните му и го караше да отпива от водата или от топлия бульон. Когато той се извръщаше, тя нежно го укоряваше за ината му и му връщаше думите: „Изсушил си се като скелет, капитан Бърмингам. Сега пий!“
Каквото и колебание да бе изпитвала някога да докосва интимните му части, сега то бе напълно изчезнало заради постоянното обтриване и грижата за личните му нужди. Въпреки че на практика оставаше девствена, с невинността й бе свършено. Дори ако Бо бе в съзнание, тя вече не се изчервяваше и не се свенеше да го докосва на места, които реагираха даже и при болестта. Всъщност, когато се изпълняваха по-неприятните задължения, почервеняваше неговото лице. Когато той бе твърде слаб, за да става, на помощ идваха други съдове — тя ги подлагаше умело като медицинска сестра, а после ги слагаше с тихо достойнство пред вратата, откъдето с тях се заемаше Били.
— Защо не позволиш на момчето да се грижи за мен? — попита Бо със слаб глас, притеснен след поредната такава случка.
Сарина му се усмихна с блеснали очи и промълви далеч помило, отколкото той някога:
— В здраве или болест, мили мой.
— Да ме измъчиш ли искаш, жено? — продължи той мрачно.
— В никакъв случай, скъпи. Просто се опитвам да те вдигна на крака, за да не нося после траур месеци наред — подразни го Сарина, докато си миеше ръцете.
— Не искам да ме гледаш така — оплака се той, като прокара пръсти по наболата си брада. Не беше чак толкова лошо, защото тя се бе научила и да го бръсне заедно с къпането. Просто му беше писнало да бъде болен и се притесняваше от женските й грижи.
Сарина се върна при койката и я застла е чисти чаршафи.
— Танто за танто, нали, капитане?
Бо се намръщи.
— Нарочно ме дразниш, защото съм твърде слаб да се противопоставя.
Тя го погледна с усмивка. В очите й просветнаха дяволити пламъчета.
— А какво бихте искал да направите, ако бяхте по-силен, сър?
Челюстта му бе притисната към врата от възглавниците, но иначе Бо знаеше, че със сигурност щеше да увисне. Даже през замъглените си сетива усещаше подканата.
— Внимателно, мадам. Слабостта ми няма да трае вечно.
— Странно, тази слабост въобще не я усетих — погледна го Сарина право в очите, за да му припомни как само преди миг, когато го миеше, мъжествеността му се бе втвърдила под ръката й.
— За друго говоря… за липсата на сила у мен — промълви той. — Иначе и да съм мъртъв, онази част от мен пак ще се събуди, като те види. Но ти сигурно мислиш, че си в безопасност, след като ме предизвикваш така дръзко.
— Нищо подобно, сър — увери го Сарина и мигом го възнагради с усмивка. — Но това няма значение. — Тя вдигна пръст и му направи знак да се обърне. — Трябва да се преоблека за лягане, а откак върнах каютата на мистър Оукс засега, не мога да го помоля да се изнесе, за да се скрия, нали?
— Ти ме видя целия — протестира Бо. — Защо и аз да не мога?
— Защото, скъпи съпруже, когато аз те гледам, не те поставям в опасност от изнасилване.
— Изнасилване ли е един мъж да люби жена си?
— Времето ще ти отговори, мили мой — отговори Сарина с лукава усмивка. — Засега бих искала да се обърнеш… моля те.
Бо понечи да се завърти, но не успя — беше станал слаб като бебе. Затова просто извърна лице настрани.
На следващата вечер Сарина усети, че състоянието на Бо става критично. Треската му се влоши остро и го обхвана делириум. В един момент той се разбесня, изпрати цял съд с вода на земята и измокри Сарина. Тя се замисли дали да не облече нощница, но в крайна сметка реши да го стори чак на лягане.