Бо най-сетне се укроти, но Сарина все още се разкъсваше между облекчението и лошите предчувствия. Пипна челото му с надеждата, че ще е по-хладно, но то сякаш не беше. Не искаше да рискува, затова се зае да го изстудява с мокри кърпи, докато не се увери, че състоянието му е като предния ден. Сетне изгаси всички лампи освен една над койката и се сви на обичайното си място при него. Душевно и физически изтощена от непрестанната, денонощна тревога, тя се сгуши зад гърба му и намери любимото място за ръката си, странно успокоена от силните удари на сърцето под дланта й. Затвори очи и се отпусна в дълбок, благодатен сън.
Странни удоволствия може да намери човек в обятията на Морфей. Зърното й стана топло и влажно, докато една трескава ръка се пъхна под нощницата й, за да напипа меката й женственост. Тя се поддаде на напрегнатия натиск на любовника си от съня, отпусна се на възглавниците и го прие е разтворени бедра. Голото му тяло покри нейното и запали у нея страстен пламък. Тъпото проникване на една горяща мъжественост вътре в нея бе просто поредната ласка, която тя пое с готовност. После я прониза остра болка и Сарина се надигна сепнато, останала без дъх.
Прокара ръка през очите си, за да отмахне съня, но това, което тласкаше в слабините й, не бе сън. Беше Бо — трескав, в забрава и безумна страст. Тесните му бедра галеха нейните бавно и продължително, като успокояваха шока от проникването, а вътре в нея, където бе членът му, трепнаха искри, които грейнаха в девствен копнеж. Подробните му обяснения от преди седмици станаха съвсем ясни и тя реагира точно по начина, който й бе описал — издигна се към него, пое го целия и посрещна страстните му тласъци с готовност и желание да го задоволи напълно. Толкова дълго бе искал това от нея и ето че сега тя му се отдаваше цялата.
Тежкото му дишане отекваше в ухото й, а собствените й задъхани стонове сякаш се изтръгваха от самата й същност. Двамата се сливаха все по-пълно, докато накрая Сарина застена в очакване на някакво освобождение, което не можеше да си представи. Нарастващата й възбуда стана почти неутолима и тя заби нокти в гърба му. Сетне затаи дъх от удивление, когато започнаха да я обливат първите вълни екстаз. Искаше да почувства всичко и започна да се извива под него. Двамата изопнаха снаги в усилие да уловят всяко благодатно усещане в този поток от искрящ възторг. Беше невероятно, неповторимо — да се издигнеш над себе си в плетеница от тела. Сарина почувства как я обхваща трескава топлина и я посрещна дълбоко вътре в себе си, като сграбчи потръпващите хълбоци на съпруга си и се издигна към него, за да не загуби и частица от усещането. Постепенно тласъците отслабнаха и Бо се отпусна до нея.
— Сарина, не ме изоставяй — промълви той.
Тя го прегърна и се усмихна през сълзи на радост.
— Няма, Бо.
Чувстваше забързания ритъм на сърцето му и тежкото му дишане върху лицето си. Не знаеше колко дълго останаха така. Клепачите й вече се затваряха, когато усети, че Бо се отдръпва от нея — обърна се, сви се под завивките и започна да трепери.
— Студено — прошепна той. — Много студено.
Страх обхвана Сарина, но когато се надигна и пипна челото му, й се стори, че е много по-хладно. Въздъхна с облекчение и едва тогава се погледна удивена. Вървите на нощницата й бяха развързани, дрехата висеше и разкриваше напълно гърдите и горната част на ръцете й. Малки капчици кръв бяха избили по бялата й кожа, издрана от брадата на Бо. Зърната бяха зачервени там, където ги бе смукал.
Странно, но всичко това се стори на Сарина прекрасно — като че ли тези малки наранявания бяха свидетелство за новото й положение на съпруга. В деня на сватбата им Бо бе невероятно нежен с чувствителните връхчета и не остави и следа, че ги е поемал в устата си. Ала под въздействието на треската бе забравил за всичко, освен това, към което се стремеше и което, макар и несъзнателно, бе й дал.
Тя го прескочи внимателно, за да не го събуди. Бо протегна ръка да я задържи, но тя се освободи и застана до койката. Гледаше красивия си съпруг и се чувстваше по-близка до него от когато и да било. Заслепена от нежност, коленичи до него и леко целуна ухото му, бузата, устните. И чак сега осъзна, че докато се бяха любили, той не я бе целунал нито веднъж. Като че ли бе избягвал това нарочно, което беше странно, защото винаги беше търсил целувките й със страст, поне от деня на женитбата им насам.
Бо я погледна замаяно изпод натежалите си клепачи, а Сарина седна назад с усмивка, без да прикрива гърдите си, докато погледът му ги обхождаше бавно. Той повдигна ръка към нея, но после затвори е въздишка очи и отново потъна в тежък сън.