По-късно Сарина се изправи и учудена почувства нещо лепкаво между бедрата си. Прегледа ги и откри, че това е собствената й кръв. Очите и се върнаха към далечния край на койката, където върху белия чаршаф имаше червени петънца. По Бо също личаха белези от ритуала, в който бе загубила девствеността си. Очевидно въпреки късния час и двамата се нуждаеха от къпане и чисти чаршафи.
Сарина облече чиста нощница и се зае да измие Бо и да смени чаршафите. Пръстите й погалиха нежно челото му и от гърдите й се изтръгна стон на истинско облекчение, когато откри, че кожата му е много по-хладна, отколкото през последните дни. Треската я нямаше. Дишането му като че ли беше по-леко и по-дълбоко. Тялото и устните му помръдваха лекичко. Тя се наведе и затаи дъх. Бо мълвеше тихо, повтаряйки като заклинание: „Сарина, не стой далеч от мен…“
Остра болка прободе сърцето на Сарина. Той изобщо не си спомняше какво е направил. Нямаше да си спомня и когато се възстанови. А дали ще й повярва, ако се опита да обясни? Може би ще си помисли, че се е възползвала от него, докато е бил в делириум. Или, още по-вероятно, ще настоява да получава своето, докато бракът им не бъде анулиран.
Колкото и да я болеше от мисълта, че щом стигнат до Чарлстън, Бо веднага ще поиска анулиране, Сарина бе твърдо решена да не му пречи да възвърне свободата си. По-добре беше да го накара да смята, че нищо не се е случило, отколкото да го обвързва в един съюз, който й бе предложил само временно. Щеше да се чувства ужасно, но вярваше, че ще разделят много по-лесно, ако той остане в неведение относно случилото се тази нощ. Решеше ли, че е задължен да направи нужното, без всъщност да я иска за съпруга… Сарина преглътна внезапния прилив на сълзи и прогони тази мисъл, защото сърцето й изстиваше още преди да я е изрекла дори наум.
Не! По-добре да се преструва, че нищо не се е случило. И макар това решение да я изпълваше с трепетно безпокойство, тя го затвърждаваше с всеки момент. С едничката мисъл да остави Бо да избере сам дали да продължи брака им, Сарина изми с любов вече отпуснатия му член и целуна ръцете, лицето и гърдите му през поток от сълзи. Сетне успя да го обърне, за да смени окървавения чаршаф с друг.
Тъкмо бе свършила с оправянето на леглото, когато чу в коридора стъпките на Били. Огледа се в ужас за място, където да скрие мръсните дрехи и забеляза долното чекмедже на скрина — там обикновено седеше моряшката мушама на Бо, вече суха и прибрана. С надеждата отсега нататък съдбата да ги възнагради с по-добро време и чекмеджето да остане неизползвано, тя сгъна чаршафа и нощницата, скри ги добре и вече затваряше, когато Били почука леко и попита трябва ли й за нещо или да си ляга.
— Треската на капитана премина, Били — извика Сарина през вратата. — Ще се оправи, така че спи спокойно.
Радостното му възклицание я увери, че новината го е направила истински щастлив.
10
Бо възприе отново ролята си на командир на „Дързост“ с енергия, която увери всички, че е преодолял напълно болестта си. Сарина пък не изпитваше никакви съмнения, че той не си спомня нищо от прекараната любовна нощ. Когато се събуди оздравял и я откри до него на койката, веднага започна да прави номера, типични за младоженец, който примамва девствената си невеста да вкуси от удоволствията на брачното легло. Умилостивяваше я е целувки, обещаваше да е нежен с нея и я уверяваше, че въпреки болката в началото сливането им ще й хареса. Насред всичкото убеждаване съпругът й умело развърза връзките на нощницата, а за Сарина стана ясно, че вече се чувства абсолютно същия и все още иска тъй много да се люби с нея. Дрезгавите му молби увеличиха собствения й апетит за това, което вече бе опитала. Ала фактът, че той все още я мислеше за девица, я разстройваше толкова много, че в раздразнението си тя запрати една от възглавниците в лицето му.
Съвсем доскоро Бо витаеше сред собствените си видения, а сега бе вече здрав и се чувстваше по-добре от всякога. Почти веднага разбра, че е бил болен, даже много болен. Но се чувстваше странно доволен. Не успяваше да определи причината, защото изминалите дни му се губеха в по-голямата си част. И все пак нещо се бе случило — не можеше нито да го обясни, нито да го отрече, но изглеждаше по някакъв начин свързано със Сарина. Замъглените му спомени изглеждаха откъснати от реалността, но въпреки това го спохождаха видения как тя се грижи за него, сгушва се до гърба му, притиска нежните си гърди и свива прекрасните си бедра под неговите. Поне за това се досещаше, че е истина. Ала през ума му минаваха картини на далеч по-чувствени наслади, за които можеше да се закълне, че също са истински. И все пак те бяха също така неясни, така че трябваше да ги приеме, каквито бяха. Илюзии! Как можеше дори да си въобрази, че е виждал младата си жена на колене до койката му, а меките й, съблазнителни гърди са се люшкали порозовели под запалената лампа. Или че е чувствал как ноктите й дерат гърба му, докато той е вливал в нея любовта си? Или че е чувал задъханото й дишане, докато тя е горяла в пламъците на удоволствието? У нея определено не се усещаше никаква промяна. Нещо повече, като че ли бе още по-твърдо решена да не му позволи да я докосва — щеше ли иначе да напълни лицето му с перушина при опита му да разтвори деколтето й и да се наслади на гърдите й? Възглавницата, с която го бе замерила, се разтвори и разпръсна пух навсякъде, особено в носовете и гърлата им, а Сарина каза само едно: „Ооп!“