— Аз пък ще се учудя.
Бо вдигна вежди въпросително и я огледа с присвити очи. На върха на езика му бе да я попита направо дали наистина я бе любил. И все пак, ако това бе само сън, тя сигурно щеше да го сметне за луд. Затова опита заобиколно:
— Не и ако знаете нещо, което аз не зная, мадам.
Сарина прехапа устни, за да не каже цялата истина, и с усилие на волята успя да отговори с равнодушно свиване на рамене:
— Предполагам, че си се нагледал на жени в Лондон. Даже те видях е няколко в нощта, преди да се оженим.
Ако се бе надявала да го стресне с разкритието си, Бо трябваше да я разочарова.
— Видя ме също и да ги оставям минутка след като бяха пресрещнали колата ми.
Добродушната усмивка на съпруга й убеди Сарина, че въобще не се е учудил от забележката й. Тя вирна нос с престорено целомъдрие и се обърна към люковете.
— Определено се наслаждаваше на онази до теб. Хубавка беше, доколкото си спомням.
— Странно — отвърна Бо замислен и прокара ръка по наболата си брада. — Колкото пъти ме докоснеш, веднага си проличава. А с онези жени не се случи нищо такова… доколкото си спомням… факт, който определено можете да оценете, мадам, след като сте видяла всичко.
Сарина го погледна учудена.
— Откъде знаеш какво съм видяла?
Той се изсмя и поклати глава.
— Тайна, мадам, няма да кажа.
Тя махна с ръка, за да отмахне на свой ред перушината от лицето си. Съжаляваше, че го бе ударила толкова силно. Можеше поне възглавницата да не се разтвори. Въздъхна, като си помисли колко време ще трябва да оправят каютата с Били.
— Обличай се, за да започнем да разчистваме — подкани го тя намръщено. — Може да отнеме цял ден.
Бо отиде до скрина, измъкна халата си и го облече.
— Ще се измия в каютата на помощника. После ще се избръсна и ще се облека прилично. Наистина бих искал да ме придружите, мадам, но се страхувам, че ако помоля, ще получа още една възглавница в лицето.
След тези саркастични слова той излезе и затръшна вратата. Това бе утрото на първия ден след възстановяването на Бо.
Вторият не бе по-добър, но Сарина вече обитаваше най-малката каюта, след като накара Били да й помогне да преместят всичките й вещи там. Реши, че не трябва да държи повече Стивън Оукс извън собственото му жилище, и изправи помощника пред същия избор, пред който я бе изправил той преди време — каза му направо, че няма да използва каютата му при никакви обстоятелства и че зависи изцяло от него дали ще се нанесе. Помощникът се примири, защото след като бе заела другата каюта, той бездруго нямаше къде да отиде.
В стремеж да направи новото си кътче по-малко потискащо, Сарина попита Бо дали може да окачи някои от картините и скиците си по стените. Вбесен от факта, че тя предпочита да живее отделно от него даже ако трябва да търпи и липсата на прозорци, той се намръщи и я изгледа като разярен бик. Ала се съгласи.
Сарина помоли Били да й помогне. Поръча да забие малките гвоздейчета само там, където дървените плоскости на стената се съединяваха, за да не съжалява съпругът й после, че се е съгласил. Нареди внимателно творбите си, така че да се получи усещане за дълбочина, простор и свободата на откритата палуба. Бе нарисувала летящите делфини като живи и окачи голямата картина, така че да я вижда всяка сутрин. Остана приятно изненадана от резултата. Сега вече в тясното пространство имаше някакъв уют. А и рисунките й предлагаха много по-интересна гледка, отколкото голите, мрачни стени.
След стихията на бурята, страха й за Бо по време на болестта му и удивителното й запознаване с най-еротичните аспекти на брачния живот Сарина се почувства силно изтощена. Осъзна, че е потисната, затова реши веднага да се погрижи за себе си: предупреди Били, че ще почива за известно време и не иска да бъде безпокоена, спа няколко часа и се събуди освежена и някак обновена. После, точно както всяка жена в добро настроение, насочи внимание към външния си вид, за който не се бе грижила заради тревогите около болестта на Бо. Били бе събрал няколко съда дъждовна вода, така че тя стопли малко в едно корито и избра ароматни соли за баня подходящи за настроението й — сладък жасминов мирис, който й напомняше за дома.
Отпусна се в горещата вода с въздишка на удоволствие. Не обичаше ваните и предпочиташе да се мие всеки ден, но пътуването по море не винаги позволява подобен лукс. Това може би бе единствената добра страна на бурята, но пък беше божествено.
Спомените за върховното единение с Бо преминаваха предизвикателно през съзнанието й, докато се наслаждаваше на водата. Впечатленията бяха толкова ярки и живи, че запалиха отново огньове, които тя наивно смяташе за угаснали. Колчем затвореше очи, можеше почти да почувства как мощното му тяло се движи над нейното, как твърдата му гръд докосва нежните й гърди и как пресекливите му стонове изпълват ума й. От устните й се изтръгна дълга въздишка на опиянение. Копнежът Бо да я прегърне стана неудържим и тя осъзна какъв дълбок отпечатък е оставила у нея онази нощ и блаженството, което откри тогава. Глупави илюзии, поклати глава тя. Въобще не й се отразяваше благотворно да си мечтае за съпруга си, когато знаеше, че за свое собствено добро трябва да го държи на разстояние, докато сам не реши да се посвети напълно на брака им.