— Да разочаровам ли най-добрия си приятел и най-добрия си клиент заради инцидент, който никой няма да помни след една седмица? Моля те, покажи малко здрав разум! Не си омъжена и доколкото знам в момента нямаш приятел. Млад човек си, ще се забавляваш разбира се. Няма нужда да се прави такава драма от случката. Станалото, станало.
Колкото повече продължаваше този разговор, толкова повече на Нарин й писваше и се чувстваше съвсем отчаяна.
— Добре, Ерол бей — каза и затвори слушалката като се надяваше шефът й да не се досети какви проклятия изрича наум по негов адрес.
Беше изключително разстроена; телефонът не спря да звъни през целия ден, а нейните приятели, които постоянно се обаждаха, за да я дразнят, слагаха сол в раната. Най-лошата част беше осъзнаването, че многото гласове не вярват на онова, което им казва Нарин. При положение, че не можеше да убеди собствените си приятели, че им казва истината за тази ситуация, как би могла да я обясни на хора, които въобще не я познават?
Вдигна вестника и внимателно прегледа новината отново. На снимката и двамата се смееха и макар Нарин да не искаше да го признае, изглеждаха повече като двама влюбени, отколкото като адвокат и клиент. Следобед се наложи да си изключи телефона, за да може да се концентрира върху работата си. Беше се уморила на всеки да повтаря едно и също нещо. Изобщо не се изненада, когато на вратата се почука и влезе Дениз. Знаеше, че е героиня на деня в типа истории, които така допадаха на Дениз.
— Можеш да убедиш всички, че между вас няма нищо, но никога няма да убедиш мен. Какво симпатично момче! — каза Дениз. — И защо отричаш? Ако ти е гадже, значи ти е гадже, на кого му пука?
— Да, права си, на кого му пука? Добре, защо всички смятат, че лъжа в случай, в който няма нужда да се лъже?
— Не се знае как стоят нещата при теб, може да си намислила нещо.
— Не говори глупости! Знаеш ли на колко години е мъжът?
— Не, но знам, че е много малък.
— Двайсет и четири, и ти се заклевам, че случаят е както ти го разказах току-що. Между нас няма нищо, разбра ли? Измъкнах го от полицията, той настоя да отидем да яде чорба и се наложи да го заведа. Това е всичко! Дори онази нощ обещах да го запозная с тебе.
— С мене?
— Да, държанието му и отношението му ми напомни за теб и аз му го споменах. Той поиска да се запознаете.
— Добре, тогава запознай ни.
— За бога, Дениз, ние просто бъбрехме.
В този момент иззвъня вътрешният телефон и Нарин отговори. Затваряйки изгледа кръвнишки Дениз и каза:
— Не се тревожи, ей сега ще се запознаете. Той е дошъл тук.
Атъф влезе, носейки бяла орхидея, а Дениз вече беше сложила на лицето си своето най-подкупващо изражение.
— Здравей — каза Атъф.
— Това цвете е да благодариш или да се извиниш? — рязко попита Нарин.
— Това е, за да ти благодаря, а утре ще донеса друго за извинение — засмя се Атъф и като се обърна към Дениз попита: — Все такива красиви жени ли работят в тази фирма? — Изглеждаше в добро настроение и сърдитото лице на Нарин очевидно не му направи ни най-малко впечатление.
— Аз не работя тук. Казвам се Дениз, приятелка съм на Нарин — каза Дениз и се ръкува с Атъф.
Веселият им разговор раздразни Нарин, която и без това беше напрегната и затова не се забави да разпръсне дружеската атмосфера, а попита Атъф с възможно най-гадното си изражение:
— Ти какво правиш тук? От сутринта се мъча да обяснявам на всички, че между нас няма нищо, а ти се появяваш в офиса с цвете, сякаш искаш да ме изкараш лъжкиня.
— В такъв случай напразно си говорила до прегракване от сутринта. Казах на журналистите, че си моят адвокат и че си ме освободила от полицията снощи. Утре ще го напишат.
— Наистина ли каза това?
Атъф повдигна рамене.
— Да. Защо да не го кажа? Това е истината, нали?
— Благодаря ти, — отговори Нарин — наистина съм ти благодарна.
Изведнъж огромен товар падна от нея. Защо не се беше обадила на Атъф веднага щом видя вестника? Трябваше да се досети, че този мъж, който не се спира пред нищо, щеше да съумее да оправи нещата. Почувства угризение, че се бе държала грубо с него и за да разведри обстановката, каза:
— Бях рязка с теб, извинявай. Цветето е красиво, благодаря ти. Нали знаеш онази приятелка, за която ти разказвах снощи, онази, с която искаше да се запознаеш… Е, ето я, Дениз. Наскоро пострада при катастрофа, затова лицето й е такова.
Дениз погледна Нарин смутено. Макар че лицето й беше много по-добре в сравнение с първите дни, то все още изглеждаше малко странно.