— Да ви сера в устата! Да ви сера в устата, животни такива! Ще избягам и ще се махна оттук и после няма да се обърна назад, ако ще да умирате!
Тринадесета глава
Откакто пенсионираният големец, който живееше на долния етаж, стана сенилен, броят на съседите, които се оплакваха от партитата на Дениз намаля, но определено не беше стигнал нулата. Ако човек не искаше да оглушее, нямаше да пожелае да живее до Дениз, и това си беше съвсем естествено. Силната музика, която бумтеше от апартамента, падналите пред вратите, заспали или викащи пияници, дрезгавият смях и смахнати откачалки, които паркираха колите си така, че запречваха пътя на други коли… Дениз преспокойно можеше да бъде класирана като кошмарът на квартала и Нарин направо се възхищаваше на необикновения успех на приятелката си в справянето с проблема. Ако друг беше на нейното място, той отдавна щеше да бъде даден под съд или пребит от разлютен съсед, но Дениз убеждаваше дори хора, които идваха пред вратата й с пяна на уста от гняв — на колкото и години да бяха — да влязат вътре; сприятеляваше се с тях и се грижеше да напуснат дома й щастливи. Някак си успяваше да спечели сърцата и на тези, които изказваха възмущението си щом я видят на улицата. Дори полицаите от участъка, на които до гуша им беше дошло години наред да бият път до вратата на този дом, вече не се помръдваха от мястото си; звъняха по телефона и я молеха да намали музиката. Удивително звучи ако някой като Дениз, който не избягва свадите по какъвто и да е повод, който има безочието да удря шамари на средно двама таксиметрови шофьори седмично, и думата „сприхав“ е твърде слаба да го опише, полага действително старание, за да поддържа гладки взаимоотношенията си със съседите. Как е възможно — не е лесно да се проумее, че успяваше да се представи толкова скромна, даже ако се наложи можеше да се подмазва. Но Нарин я разбираше, защото беше наясно колко много Дениз харесва да живее в този дом и по този начин. За да поддържа стила си на живот беше готова да лиже задниците на съседите, да подкупва полицаите от участъка, да изпраща цветя на хора, които току-що се бяха нанесли, да се интересува от здравето на по-възрастните и да помага на слепите да пресекат улицата, ако бе необходимо.
В кухнята Нарин обясняваше това на Атъф, който беше влязъл през вратата на жилището на Дениз само пет минути след нея, а купонът още не беше започнал. Вътре бяха само осем човека и бутилките и чашите в този момент се подреждаха на масата. Нарин се беше втурнала в кухнята, за да е по-далече от Ърмак и Фърат, които избираха музика в дневната, като беше завлякла със себе си и Атъф. Когато Ърмак влезе в кухнята, те внимателно режеха краставици и моркови и едновременно с това си бъбреха.
— Изглеждаш наистина великолепно — каза Нарин на Ърмак. Атъф кимна в знак на съгласие.
— Казваш едно и също за двайсети път — отговори Ърмак и избухна в смях.
— Какво да направя, харесвам роклята ти. Много добре ти стои. — Нарин не лъжеше. В кремавата мини рокля и с коса, високо вързана на конска опашка, онази вечер Ърмак наистина разпръскваше светлина наоколо. Нарин не можеше да си спомни да е виждала Ърмак толкова хубава.
— Любовта ми се отразява добре. Само виж това! — и Нарин показа китката си, на която имаше часовник Картие.
— Красив е. Фърат ли го купи?
— Стига си се преструвала, ти си му казала да ми го купи.
Нарин се усмихна и каза:
— Със здраве да си го носиш!
Ърмак обви с ръце шията на Нарин, прегърна я силно и прошепна:
— Толкова съм щастлива.
Нарин беше сигурна, че казва истината; като се има предвид, че беше прегърнала дори нея, наистина трябва да беше на седмото небе.
— Дано някой ден ти и Дениз да сте толкова щастливи, колкото мен — каза Ърмак.
— Ние не искаме да сме щастливи.
Ърмак свали ръцете си от врата на Нарин и погледна сестра си, която влизаше в кухнята.
— Ние искаме да правим купони, да пием, искаме да се напием и да изгубим нашите часовници Картие — продължи Дениз и като посочи празната бутилка от Йегер-майстер в ръката си, добави: — Освен това не искаме празни бутилки, които се преструват на пълни. Атъф, извинявай, че те притеснявам, но можеш ли да отидеш да купиш още от тези? Иначе сестра ми ще започне следващата си година без Йегер и цялата година ще върви зле.