— Не ми говори за учители — мучители! Какво знаят те?
— А твоите ходжи и врачки много ли знаят? С години непрекъснато ходиш и какво стана? Каква полза имахме от тях? Вуйчовците ни взеха наследството, татко избяга, а Мехмет остана сакат… Каквото се случи, се случи с твоето злато.
— Млъкни! Гадна жълта стоножка! Млъкни и се събличай, иначе ще ти оскубя косата.
Нарин се съблече и измърмори недоволно:
— За бога, мамо.
Да си беше прехапала езика и да не беше измисляла онези сънища! Черната Хатидже здраво ми и три Нарин, увери се, че е направила абдеста и веднага след това сложи пред нея молитвите, които трябваше да прочете.
— Каква глупост! И до сутринта да го чета, пак няма да свърши това, бе! Трябва да уча.
— Училището още не е започнало, какво учене?
— Ще се явявам на тест. Подготвителен тест за университета.
В този момент Хатидже, която пръскаше стаята с розова вода, изгледа дъщеря си толкова лошо, че още миг и упоритостта на Нарин щеше да се прекърши.
— Казвай молитвите, момиче — нареди Хатидже, сви ръката си в юмрук и я сложи на кръста.
— Кълна се, че няма. Никакви зли духове и други такива не са ме обладали, нищичко ми няма. Кълна се в хляба и в Корана, че…
Хатидже се спусна срещу Нарин с думите:
— Момиче, наистина ще те посиня. — Както винаги, когато беше ядосана, кръвта нахлу в мозъка й и лицето й стана тъмно червено. — Ако не ги кажеш, онези духове няма да се помръднат и никога няма да можем да ги изкараме навън.
— Добре! Ще ги кажа, но само веднъж, няма да ги повтарям четиридесет пъти — заинати се Нарин.
— Ти само ги кажи, веднъж ги кажи — склони Черната Хатидже. Беше по-добре от нищо.
— Защо пръскаш тази розова вода навсякъде? Призлява ми от миризмата.
— Тя ще доведе добри духове — каза всезнаещо Хатидже.
Нарин зарови глава в молитвите и си мислеше: „Ако нещо е влязло в мен, трябва да е майката на Фърат, тази дяволска жена е влязла.“ Погледът на жената не я оставяше на мира, следваше Нарин навсякъде през целия ден. Докато се хранеше, говореше с приятели, метеше двора, переше пешкирите във фризьорския салон — тези очи сякаш винаги я гледаха. Ненавистни, презрителни и пълни с омраза — гледаха я с безмерен гняв.
В деня, в който напусна дома на Фърат в окаяно състояние, много пъти й се подкосиха коленете — от там докато стигне тяхната къща, на един километър разстояние. Къщи, дървета, тротоари и хора сякаш я притискаха. За първи път се събуди през нощта с викове и окъпана в пот. От този ден нататък сърцето й изведнъж се разтуптяваше и без причина я обземаше страх. Времето й минаваше нащрек и в тревога сякаш нещо лошо щеше да се случи всеки момент. Дните не следваха един след друг, а сякаш се блъскаха един друг. Почти забрави какво е да е гладна. Щом сложеше две хапки в уста, стомахът й се свиваше на възел, преди да е успяла да хапне третата.
Искаше да избяга от всичко, което щеше да й напомня онзи ден. Беше скрила синьо-бялата рокля на дъното на гардероба, за да не я вижда. По скоро би умряла, отколкото да я облече отново. Ще ходи в дрипи и ще носи старите дрехи на Мехмет, но от този ден нататък няма да докосне тази рокля.
Черната Хатидже разтърсваше възглавниците — ходжата беше настоял за това — и същевременно гълчеше Нарин:
— Казвай ги правилно, постарай се.
— Мамо!
— Какво?
— Аз мисля, че брат ми забърква някакви глупости.
Хатидже отупа и последната възглавничка, пусна я долу и попита:
— Какви глупости?
— Не ходи на работа, но по цял ден е в кафенето. От къде взема пари?
— Завчера каза, че Неджати му дал малко.
— Дебелия Неджати не би му дал пари, за да ходи в кафенето. По-скоро би умрял.
— Така каза Мехмет — сви рамене Хатидже. — Аз от къде да знам?
— Ти не му даваш, нали?
— Имам ли пари, дъще, че да давам на него?
— Може да взема от Шадийе… ако я е заплашил да не казва, Шадийе никога няма да каже от страх.
— Не. Шадийе ми дава всички пари, които взима от сладкарницата. Иначе как ще се поддържа тази къща?
Нарин знаеше, че майка й приема с възмущение факта, че тя няма постоянна работа. Обвиняваше по-голямата си дъщеря, че използва училището като причина да се шляе. Не одобряваше малкото пари, които изкарваше през лятото или работейки в края на седмицата във фризьорския салон и постоянно й натякваше. Нарин се правеше, че не чува намека в тона на гласа й. Знаеше, че спорът по този въпрос означава да се скарат.