— Добре, я ми кажи, какво според теб ще направят ако чуят, че сме ходили заедно в Яслъхан?
— Започна да се плашиш ли?
— Неее, само попитах.
— Не знам на тебе какво ще ти направят, но мен Ърмак със сигурност ще ме убие — каза Нарин.
— Не думай!
— Да, ще ме убие, и докато ме убива, ти ще седиш и ще наблюдаваш. Както наблюдаваше майка си!
— Уффф!
— Тъй като вече сме станали приятели, си помислих, че можем да си говорим саркастично.
— Видя ли, снощи не крещя — рече самодоволно ухилена Хатидже. — Значи, каквото каза ходжата, се оказа вярно.
Чаршафосваше юргана и едновременно с това говореше. Само двете бяха в къщата, въпреки че беше неделя, а Нарин не обичаше периодите, в които остава насаме с нея. Жената въртеше, сучеше темата и я докарваше или до злите духове, или до Реджеп. В действителност, казаното от Хатидже беше вярно, и действително Нарин спеше добре, откакто започна да чете молитвите. Точно пет нощи не бе сънувала нито един лош сън, изобщо не беше се будила, но за нея нямаше съмнение, че това е съвпадение. Каква полза за човека от молитви, казани набързо, прескачайки началото и края? Но щом майка й иска да вярва, тогава нека си вярва.
— Тъй като съм се освободила от духовете, повече няма да ги казвам, нали? — опита се да се възползва от удобния момент.
— Неее! Злите духове не си отиват изведнъж, каза ходжата. Те се спотайвали и чакали.
— Колко още ще трябва да ги казвам? Докато умра ли?
— Каза поне четиридесет дни.
— Добре — съгласи се Нарин. Както и да е, майка й не обръщаше внимание какво чете, както бе правила през първите дни. Продължи да мърда устни.
Извади малкото пари, които един клиент от фризьорския салон беше пуснал в джоба й предишния ден и ги подаде на майка си.
— Вземи ги. Вчерашният бакшиш…
Черната Хатидже се протегна, взе парите и като направи гримаса, се завайка:
— И без това не печелиш като хората, а след седмица като започне училище, и тези пари ще спрат, тогава какво ще правим?
— Вчера нямаше много клиенти — отговори Нарин и опипа парите, които бе скрила в другия си джоб. През последните седмици беше започнала да заделя по малко от припечеленото за себе си. Стана и каза: — При това имаш и голям син, да беше му казала да върви да изкара нещо, вместо да кисне по цял ден в кафенето. — После подхвърли: — Отивам за малко у Хамдие — и изскочи на улицата, без да даде на майка си възможност да отговори.
Къщата на Хамдие се намираше в дъното на улицата. Момичето, с две години по-голямо от Нарин, се беше сгодило за млад стругар от същия край преди три месеца и броеше дните до сватбата си. С Нарин бяха приятелки от детство, но напоследък не бяха имали пролука да се срещат много често. Предишната вечер се бяха видели на улицата и Хамдие я покани:
— Отбий се някой път към мен, имам да ти разказвам.
Никой не би повярвал, че такова жизнерадостно същество, което знаеше всичко, що ставаше в махалата, може да е дете на глухонеми родители. Нарин дръпна връвта на резето, влезе и извика:
— Хамдие!
Момичето излезе отвътре на двора, нахлузи дървени налъми на краката си и дойде при Нарин.
— Влизай, девойко, добре дошла. Върви да седнеш, ей сега ще отида да налея чай.
Нарин прецени като най-здрав единия от четирите стола, наредени около дървената маса и седна.
— Хей, цяло щастие е да те види човек — каза Хамдие като се върна с чая в ръце, тропайки с налъмите на краката си. — Нали държиш да ходиш на училище през зимата, а на работа през лятото.
— Какво да направя, Хамдие? Знаеш ги моите.
— Намери си и ти съпруг, омъжи се и се спасявай.
— Мама се е омъжила, и твоята майка също се е омъжила, ако става въпрос всички жени в махалата са омъжени. Кажи ми, коя се е отървала като се е омъжила?
— Не говори така, момиче, рушиш ми морала. Виж, аз също ще се женя скоро.
— Не, не, при теб ще бъде добре. Всички така казват.
— Наистина ли?
— Не те лъжа. Наистина, разбира се…
Очите на Хамдие заискриха от радост:
— О, дано да е така! — а после изведнъж стана сериозна.
— Не си ли чула с какви работи се занимава Мехмет?
— Не, не съм.
— И Шадийе ли не ти е казала нищо?
— Не.
— Някой друг не ти ли е казал?
Нарин избухна:
— Не, Хамдие, кажи каквото има да казваш. Стига си увъртала!