— Виж, миличка, не си го чула от мен, но Мехмет продавал Шадийе. Така говорят.
Нарин за малко да падне от стола.
— Какви ги говориш, за бога?
— Да ослепея ако те лъжа. Виж, да не изляза виновна, това чух. Най-напред я продал на две момчета от махалата, а сега, нали знаеш шивача в Чънаралтъ, е, изпращал я при него един-два пъти в седмицата.
— Невъзможно! — възкликна Нарин. — Вярно, Мехмет може да е всякакъв, но да умре, не би направил това!
— И аз се изненадах. Във всеки случай ако е вярно, скоро ще го научиш, че в махалата нищо не остава скрито.
Нарин се изправи, лицето й бе станало кървавочервено.
— Сядай, де, поне си изпий чая.
— Не, Хамдие, ще си вървя, не ми е добре. Който разпространява такива клюки, господ да го убие. Сега като нямаме баща, се чудят какво да разправят.
— На мене ли се разсърди? Казвам ти какво чух.
— Не, не се сърдя на тебе — каза. Всъщност в оня момент можеше да удави Хамдие в капка вода, но се овладя.
Черната Хатидже се изненада, че вижда Нарин да се връща, преди да са минали и пет минути.
— Не каза ли, че отиваш у Хамдие?
— Ходих.
— На пожар ли ходи, дъще? Едва излезе през вратата?
— Нямаше ги вкъщи, затова се върнах.
— Къде може да са отишли точно в неделя?
— От къде да знам — рече Нарин. — Къде каза, че е отишла Шадийе?
— Четат молитви в дома на собственика на сладкарницата и тя отиде да им сервира, нали ти казах. Нямаш ли уши да ме чуеш? — сопна се Хатидже.
— Добре, а Мехмет къде отиде?
— Тресна вратата и излезе, не каза нищо. Защо питаш?
— Нищо, просто питам.
Шестнадесета глава
Отделиха се от магистралата, поеха по пътя за Яслъхан и Нарин затаи дъх. Беше забравила цвета на маслиновите дървета. Беше забравила как изглеждат всичките заедно, как се простират с километри като свеж зелен килим; тънките им и дебели стволове, здравата кора, която покрива тези стволове, клоните в неизброими линии, листата в различен цвят от горната и вътрешна страна и осанката им, сякаш са властелините на света. Приликата им по-скоро с армия, отколкото с гора, беше единствено зрителна измама заради стройните им редици, защото всяко маслиново дърво само по себе си беше гора.
— Колко са красиви… — прошепна Нарин. Челото й беше ледено, защото бе опряла главата си в стъклото на колата.
— Маслините ли?
— Да.
— Кръстът, на който разпънали Исус, бил от маслиново дърво.
— Наистина ли? — Нарин беше удивена.
— Не съм бил там, но го прочетох някъде.
— А Ноевият ковчег?
— За него не знам — усмихна се Фърат.
— Тези дървета бяха нещото, което най-много обичах в Яслъхан…
— Отсекли са повечето покрай пътя нататък, скоро и тези ще си заминат. По крайбрежната страна не са останали никакви, вместо тях са построени жилищни комплекси. Те растат много по-бързо, разбираш ли…
— Хайде да разпънем на кръст хората, които правят това — каза Нарин.
Фърат се засмя:
— Насред Яслъхан?
— Не, насред Таксим. Такъв е обичаят.
Това беше първият им приятелски разговор. Изглежда споразумението им беше задействало. Ледовете помежду им постепенно се топяха и се изпаряваха върху асфалта, който оставаше зад гърба им. Покрай тях се изнизаха дърветата, отминаха дърветата, отлетя бялата линия на пътя под тях, маслиновите дървета свършиха, появиха се къщи и пред тях изникна табела: Яслъхан. Население: 30 000.
Сенките, които я бяха нападнали миналата нощ, се върнаха в мига в който черното Ауди А8 мина покрай табелата. Влизането в този град беше като отваряне на врата към ада и Нарин почувства как косата й пламна. Някой изливаше отгоре й врящи казани. Изпита огромно желание да изскочи от колата и да побегне назад по пътя, откъдето бяха дошли, сякаш не тя преди малко бе говорила спокойно и дори се беше шегувала. Лицето на майка й, лицето на Мехмет, лицето на Шадийе… Погледи, усмивки, плач, молитви, проклятия… Гласове, миризми, горещината от печката, студенината на омразата…
— Добре ли си? — попита Фърат.
— Зле съм — отговори Нарин. — Изведнъж ми стана много зле. Притисна ме за миг, както вчера вечерта.
Фърат се протегна, хвана ръката й и каза:
— Не се тревожи, след малко ще премине…
Прозвуча сякаш не вярва на думите си. Какво можеш да кажеш на някого, който само преди ден е научил, че майка му, брат му и сестра му са мъртви? Можеш да сътвориш само неискрени изречения с накъсани думи. Изречения, които не са лек за болката, които са полезни единствено за облекчаване тежестта на мълчанието, жалки, износени от употреба, изнемощели изречения….