Деветнадесета глава
Беше дълга целувка. Прекалено дълга, за да се обясни с моментна разпуснатост, направена несъзнателно или с „Не знам как се случи“. Беше толкова дълга, че продължаваха да се целуват и след като птиците отлетяха, уморени от чуруликане. Ако вратата на салона не се беше отворила внезапно и една жена с кърпа на главата и леко манто не беше влязла с тава в ръката, онова, което отровножълтият диван видя, нямаше да се ограничи само с целувка.
Нарин и Фърат подскочиха, а жената с кърпата излезе през вратата, от която току-що беше влязла, с вик:
— О, божеее!
— По дяволите! — възкликна Фърат. Спогледаха се с Нарин. Фърат скочи от дивана, а Нарин се хвана с две ръце за главата и замръзна като статуя на мястото си.
— Ето, пак ни хванаха. Да не сме орисани? — засмя се Фърат безцеремонно и извика: — Елате, госпожо Бахрие, няма нищо, не се тревожете, елате да се запознаете с годеницата ми — и намигна на Нарин.
Вратата се отвори тихо и госпожа Бахрие, която се беше спотаила до входа, влезе зачервена.
— За бога, сине, откъде да знам, че ще правите това посред къщата? Аз само влязох и… Няма ли стаи в тази къща?
Фърат взе подноса от нея и я прегърна сърдечно.
— О, красивата ми Бахрие, най-красивата жена в Яслъхан!
— Това момче е лудо. Винаги е било лудо — каза Бахрие, но изглеждаше доволна. — Отслабнал ли си? Никога не си могъл да се грижиш за себе си. Но си станал много хубав. Бахрие би направила всичко за теб.
— Виж, това е годеницата ми. Какво мислиш, красива ли е?
— Много е хубава, браво! Добре дошла, моето момиче. Каза ми, че ще идва сам, затова така нахълтах…
— Няма нищо — каза Нарин и успя да докара свенливата усмивка на младоженка на лицето си.
Докато Бахрие правеше чая и приготвяше закуската, Нарин си взе душ. Не можеше да повярва, че това се случи. Ако жената не беше влязла, бе само въпрос на време преди да отидат по-далече. „Той е гадже на Ърмак“, напомни си тя. Повтори си изречението няколко пъти: „Той е гадже на Ърмак, той е гадже на Ърмак, той е гадже на Ърмак“. Щом беше в състояние да направи нещо такова на сестрата на Дениз, тогава нямаше нещо, което не би могла да направи. Знаеше, че не е най-добрият човек на света, но смяташе Дениз за своя сестра, а тъй като Ърмак беше сестра на Дениз, тогава това, което вършеше, беше измама срещу нейната сестра, и то беше достатъчно да я направи най-лошият човек на света. „Засрами се“, измърмори тя. Беше си взела нещата в банята, за да не се разхожда из къщата по хавлия. Облече се там, среса косата си и се опита да я изсуши с някакъв допотопен сешоар.