— И таз хубава! — възкликна Фърат.
— Ами, не знам, просто не ме вземаха! Но сега живея в дом, който гледа към морето, а името на най-добрата ми приятелка е Дениз — море. Да го кажем по този начин: запълнила съм празнината. Затова няма нужда да ме съжаляваш.
— Не те съжалявам, скъпа, бях изненадан.
Паркираха близо до брега, където бяха наредени необитаеми рибни ресторанти. Минаха покрай котки с проскубани опашки, които през лятото обитаваха мястото заради изобилието от храна, а през зимата поради липсата й си издираха очите, увиха се добре в палтата си да се запазят от вятъра, който беше станал доста силен. Влязоха в ресторанта, посрещна ги бумтящият огън на камината. От десетината маси вътре бяха запълнени само две. Млада двойка и едно семейство, състоящо се от весела майка, плешив баща и две момчета, които започваха да се окосмяват. Клиентите на ресторанта този ден бяха шестима.
Сервитьор с бяла риза ги посрещна възторжено.
— Ооо, Фърат бей, добре дошъл, оказвате ни чест. Отдавна не сте идвали по тези места. Колко време стана? Ако не греша, за последно бяхте тук преди четири години с баща си.
— Иса, каква памет имаш! Браво, идвахме точно преди четири години, прав си — каза Фърат и раздруса ръката на възрастния мъж.
Иса притежаваше гордостта на човек, който винаги върши работата си грижливо и с внимание. Грабна бутилката с вода с елегантен жест и с размах напълни двете чаши.
— Какво ще пиете? Ракия?
— Аз ще пия кока-кола — каза Нарин.
Фърат я погледна изненадано.
— Нямаше ли да пиеш ракия?
— Така казах, но всъщност е по-добре да не пия. Не ми действа добре, когато съм разстроена — каза Нарин. Не беше лъжа, вярно беше, че се напива по-лесно, когато има тревоги и тогава ставаше още по-песимистична. Беше го проверила неведнъж.
— Ще изпиеш една чаша, от толкова няма да ти стане нищо — протестира Фърат и като намигна на сервитьора, каза: — Донеси ни ракия, бай Иса. Кажи й моля те, не може да дойдеш чак до тук, и да пиеш кока-кола.
— Разбира се, че не може — Иса повдигна вежди сякаш да я засрами и изду гуша. — Когато човек види морето, трябва да отвори бутилка ракия. Ракия на брега на морето и сирене до ракията… Така казват.
Нарин не беше чувала да казват такова нещо, но не протестира; нищо нямаше да й стане от една чаша, всъщност, може би щеше да й помогне да се отпусне малко. Поръчаха от подноса с мезетата, почувства най-сетне че започва да огладнява. Гледката на съдовете върху подноса и чиниите на страничната масичка бяха достатъчни, за да изострят апетита й. Взе една от филиите препечен хляб с мащерка, потопен в зехтин, който Иса, без да губи време, донесе на масата им, и започна да гризе от него.
— Съжалявам за случката тази сутрин — каза Фърат. — Не трябваше да се случва, но се случи… Но мисля, че не бива да преувеличаваме това. Искам да кажа… Казвам, че можем да го преодолеем.
— Ние?
Фърат я погледна въпросително.
— Ами продължаваш да казваш „ние“ — напрегнато каза Нарин. — Можем да сме приятели, можем да преодолеем това, ние, ние…
— Какво лошо има в това?
— Няма нищо такова като „ние“ — каза Нарин. — Ти си някой, когото някога познавах, и си гадже на Ърмак — това е всичко.
— В такъв случай трябва да ти напомня, че тази сутрин ти целуваше гаджето на Ърмак.
— Това беше залитане.
— Но не беше много нормално залитане.
— Добре, хубаво, ако не ме беше целунал отново, всичко си беше дотам.
— Ти също ме целуна.
— Добре, аз също те целунах. Какво да направя, да ти дам ли наградата „двадесетия мъж, когото целувам в живота си“?
— Първият мъж, когото целуна също бях аз. Тоест, мисля, че бях аз.
Нарин направи физиономия.
— Направихме нещо, което не биваше да правим и осъзнаваме, че беше грешка. Какво повече? Надявам се да не се наложи да се самоубиваме заедно или нещо такова. Поне аз няма да го направя, за теб не знам.
— Всъщност аз казвам същото нещо, не трябва да го правим отново. Освен това не искам отново да се караме заради това — каза Фърат.
— Какво значение има ако се скараме?
— За мен има значение.
— Защо?
— Защото искам с теб да сме приятели.
— Изобщо не вярвам в това. Ако един мъж иска да е приятел с една жена, тогава със сигурност…
— Със сигурност иска да спи с нея. Това ли щеше да кажеш?
— Да, това щях да кажа.