— Какво правиш тук, бе? Нямаше те няколко дни наоколо, сега ли трябваше да се появиш?
Ако Дениз не беше влязла и затворила вратата, Нарин щеше да продължи да стои на прага като статуя. Опомни се от трясъка на затварящата се врата и извика:
— Това е моята стая, какво правите тук?
Сърцето й беше изхвръкнало от гръдния кош и биеше в ушите й, затова не чу как Дениз измърмори:
— Опааа, попаднахме на групов секс!
С пронизителния си глас продавачката каза:
— От къде да знам, че ще дойдеш?
— Да вървим, скъпа, да се махаме от тук — каза Дениз. — Тия са луди, ще ни убият.
Нарин изглежда нямаше нужда от убеждаване. Но точно се обърнаха към вратата, тя спря и каза:
— Не тръгвам, без да си взема нещата.
— Зарежи сега нещата си.
— Всичко, което имам е в тази стая. Учебниците ми, всичко е там.
Дениз пое дълбоко въздух и изкрещя:
— Омитайте се от тук, ще вземем нещата на момичето.
— Спри се, курво нещастна! — извика продавачката.
— Виж ме, ако дойда вътре, ще съжаляваш, че си се родила! — сопна се Дениз.
На лицето й се беше появил същият израз, който имаше докато биеше Ахмет. Нарин усети, че тя е на път отново да излезе от релси, затова прошепна:
— Стига, сама каза, че ще ни убият.
— Не могат нищо лошо да ни направят! — процеди през зъби Дениз.
— За бога, успокой се, ще си взема нещата и ще вървим.
— Добре, не се тревожи. Спокойна съм.
Вратата на стаята се отвори отново и продавачката в сигнално зелен комбинезон излезе навън след двамата мъже, които бяха само по гащета. Жената се канеше да отвори уста, когато Дениз я сграбчи за изрусената като лен коса.
— Чакай да видим ти на кого викаш „курва“? Хайде, ела, ела и ми го кажи в лицето! Да чуем как ще го кажеш!
Ако не бяха застанали между тях двамата полуголи мъже, нямаше да мине много време преди Дениз да повали на земята жената и да я стъпче. Мъжете явно не искаха да попадат повече центъра на такава ситуация, не позволиха конфликтът да се разрасне и избутаха неспиращата да крещи жена в нейната стая.
Всичките вещи на Нарин бяха цифром и словом четири чанти. Реджеп първи беше избягал от Яслъхан, той беше взел двата куфара и Нарин нямаше друг избор. Натъпкаха четирите чанти с учебници, дрехи, обувки, бельо, два сапуна, четката и пастата за зъби, и тръгнаха.
— Каза, че си спокойна… — отбеляза Нарин, когато влизаха в колата.
— Бях спокойна, но като видях тази жена пред мен и ме хванаха бесните.
— А аз изведнъж останах без дом.
— Във всеки случай не смяташ да продължаваш да живееш в една къща с тая ненормалница. Скъпа, не разбра ли, това място е бардак.
Нарин погледна Дениз. Не спираше да говори весело, сякаш не беше тази, която преди десет минути се беше карала с някого.
— Ще ти намерим дом, не се тревожи. Докато се подобриш оставаш при мен, а след това ще видим.
Червената мазда се носеше напред, Нарин си помисли: „Естествено, скъпа, ще намерим изход“ и започна да си гризе ноктите. „Само че как ще го направим?“
Двадесет и първа глава
Беше едва шест часа, когато се прибраха в къщата, но вече се беше стъмнило. На Нарин й се струваше, че е полунощ — дали защото бе станала рано или пък защото през главата й бяха преминали толкова неща. Извънредно много я бяха изнервили обажданията на Ърмак по телефона през целия ден и оживените весели разговори на Фърат с момичето, сякаш нищо не се беше случило. Нямаше ли срам този човек? Очевидно не.
Беше започнала да избягва дивана в салона така, както избягваше дивана в дневната. От детството си имаше такъв недостатък. Щом в харесван от нея ресторант видеше някого, когото не харесва, губеше интерес към ресторанта. По същата причина можеше да зареже любим певец или филм, по който беше луда. Като допълнение към примерите можеше да се брои, че все още не минаваше по улицата, на която живееше гадже отпреди седем или осем години. Беше забравила лицето на човека, но не и улицата. Точно както не искаше да влезе в дневната, заради преживяното преди години на тъмночервения диван, така и събитията от тази сутрин върху жълтия диван правеха салона забранена зона. Предпочете да влезе в банята и да спечели време, защото би изглеждало странно да се затвори по това време в стаята.