— И тогава ли разбра, че си влюбен в мен? — попита подигравателно Нарин.
— Не — каза Фърат. — Разбрах го онази нощ, когато те видях у Дениз. Докато вървеше към мен в онази червена рокля…
Нарин се изправи сковано. Не знаеше какво да каже. Усети, че е на път да се разплаче. Не беше хубаво, че тези думи я правеха така щастлива, че сякаш не стъпваше по земята, но не можеше да се удържи. Дойде й наум да сменят темата.
— Майка ти каза, че някакво момиче забременяло от теб.
— Стават такива неща.
Нарин завъртя очи.
— Също така каза, че постоянно тичаш след момичетата и подмамваш някои вкъщи.
— След случая със забременялото момиче майка ми започна да живее в страх, че ще ги посрамя пред цял Яслъхан. И без това беше болна, а тази тема й стана фикс идея. Следеше ме по цял ден. Бяха много, много лоши, адски дни… Боеше се, че ще спя с дъщерите на нейните приятелки. Че ще опозоря името ни, а след това ще се оженя за циганка… Постоянно ме обвиняваше в неща, които не съм извършил. След като ме хвана с теб, тя напълно затъна в тази история. И то как! Не искаше дори да си идвам в Яслъхан. Само си помисли — майка, готова да не вижда сина си, само заради своите страхове…
— Защо се смееш? Не е смешно!
— Сега мога да се смея. Можеш да си сигурна, че преди изобщо не ми изглеждаше смешно — каза Фърат. — Ако искаш вярвай, но аз наистина много бях влюбен в тебе тогава. Защо поглеждаш в друга посока, всеки път когато ти го кажа?
— Не знам — отвърна Нарин.
Не можеше да свали очите си от снимката, която държеше. Гледаше Фърат, който беше по-слаб и имаше доста по-къса коса от сега. Момчето със синьото яке й се усмихваше по бански гащета. От много далеч, и от много близо… Протегна ръка и го погали по косата, Фърат затвори очи. Този път първа го целуна Нарин, а Фърат я прегърна. Стисна я здраво в прегръдката си. Само няколко минути по-късно лежаха на кожения диван. Устни в устни, ръце в ръце, коси в коси. Искаха да целуват, да гледат, да чувстват — всичко едновременно.
— Знаеш ли — каза Фърат. — Мисля, че любовта не е да не можеш да забравиш някого, а да си го спомняш всеки път, когато го видиш. Да изпитваш едно и също, щом се появи пред теб, колкото и години да са минали.
— Въпреки че понякога го забравяш?
— Въпреки че понякога го забравяш.
Животът се люлее като махало между правилното и грешното, и хората заедно с него се люшкат на едната страна, на другата страна. През няколкото часа, прекарани на кожения диван, в главата на Нарин не мина нито една мисъл за последиците от това, което правеше. Сякаш бяха в някакво друго време. В един от онези много, много отдавнашни дни, когато Дениз или Ърмак още не бяха дошли в живота им… Дениз не беше блъснала Нарин с колата си, приятелството им още не се бе установило и Нарин още не беше прекарала с нея дни и нощи в болничната стая. Това любене принадлежеше на миналото, но някак си историята беше съвпаднала с този ден. Един час по-късно лежаха преплетени един в друг и задъхани на дивана. Звънът на телефона отекна в тишината на къщата и Фърат прошепна:
— Виж кой е, ако искаш… Който звъни изглежда няма намерение да се откаже.
Нарин знаеше, че има предвид Атъф, но се престори, че не го разбира. Стана от Фърат, отиде в салона чисто гола и вдигна телефона, който звънеше настойчиво на масичката за кафе. Не се обаждаше Атъф, беше Дениз и миналото се приближи до настоящето с бързи стъпки.
— Колко пъти ти звъня от вчера, защо не отговаряш? — Гласът на Дениз звучеше сърдито.
— О, съжалявам, в Анкара съм. Вчера се наложи да дойда спешно. Бях доста заета.
— Човек може поне едно есемесче да изпрати, скъпа, да речем: „ще те потърся по-късно“ или нещо такова. Иначе знаеш как да се появиш на вратата ми, ако не ти вдигна телефона един ден.
— Права си, добре, аз съм магаре.
— Кога ще се върнеш?
— Връщам се утре.
— В такъв случай утре ще ти разкажа за новото ми гадже.
— Имаш ново гадже?
— Да, но ще трябва да почакаш до утре, защото не си погледна телефона, когато нямах търпение да ти кажа. Сега да се помъчиш малко и ти!
Този път Нарин въобще не се интересуваше от новото гадже на Дениз, но само за да изглежда заинтригувана, настоя:
— Много съм любопитна, хайде, кажи ми.
— Ей богу, няма да те осведомя — отговори Дениз. — Също така няма да ти кажа, че Фърат е предложил на Ърмак да се женят. Изяж се сега. Ще чакам да хукнеш след мен за подробности, когато се прибереш в Истанбул утре.