— Кажи ми какво не е наред? Изведнъж стана друг човек.
— Не съм.
— Чакай да отгатна, говорила си с Дениз, сетила си се за Ърмак и си се почувствала зле или…
— Или? — Нарин го погледна и вдигната вежда.
— Знам ли, сетила си се за нея и ревнуваш.
— Аз да ревнувам? Това наистина е смешно. Съжалявам, но за да ревнувам, трябва да изпитвам нещо към теб — каза Нарин. Гласът й прозвуча спокойно.
— Но ти не изпитваш нищо, така ли?
Нарин поклати глава и каза:
— Само правихме любов… Не е нещо, на което да се придава голямо значение.
— Лъжеш — Фърат се смееше и се чувстваше така спокойно в кожата си, сякаш не съзнаваше голотата си. — Какво искаш да кажеш, че правиш любов с всеки, който застане пред теб?
— С част от тях, да — каза Нарин и тръгна към библиотеката, за да намери дрехите, които беше съблякла. Когато влезе вътре, не знаеше какво я задушава, гневът или болката в сърцето. Знаеше само, че нещо я душеше и я оставяше бездиханна. Щяха да се оженят, да имат деца, а Нарин щеше да е принудена да бъде очевидец на случващото се. Сякаш всяка клетка на тялото й скърбеше. Ръцете й бяха пълни с тъга, краката й бяха вцепенени от болка, далакът я изгаряше, а докато от всяка нейна част капеше отчаяние, сърцето й биеше с омраза.
— Атъф например, с него правила ли си любов? — подвикна Фърат.
— Да.
— Каза ми, че не ти е гадже — Фърат се беше облегнал на вратата на библиотеката със скръстени ръце и я гледаше.
Нарин видя, че лицето му беше пребледняло и изпита облекчение, натискът върху гърлото й леко отслабна.
— Казах, че не ми е гадже, не съм казала, че не съм спала с него — усмихна се Нарин, излезе от библиотеката с дрехите си в ръце и се прибра в своята стая. Когато затвори вратата, светът сякаш увеличи скоростта си на въртене. Легна и затвори очи.
Станаха три месеца, откакто се беше преместила в дома на Дениз в Мачка. Сега можеше да се качва в автобуса, говореше с хората без страх и бързо свикваше с Истанбул. Една вечер, когато се прибра от работа, завари Дениз да седи сама в дневната да чете списание.
— Здрасти, сама ли си тази вечер?
— Да — отговори Дениз, като разрошваше отегчено косата си. — Никой не пожела да излезем. Джан бил изморен, Ебру имал семейна вечеря, Мемо ще е на среща с момиче…
— Ами това е добре, и ти да си починеш малко. — Нарин седна до нея, пое дълбоко въздух и каза: — Дениз, намерих си апартамент, не се тревожи — този път не е като предишния, на това място живеят две студентки като божи кравички и е близо до университета. Утре ще отида да го огледам.
Дениз остави списанието, което държеше и попита:
— Защо, не си ли щастлива тук? — изглеждаше разочарована.
— Щастлива съм, но това е твоят дом — отговори Нарин. Изненада се, че Дениз е толкова разстроена. Почувства се виновна.
— Аз нямам никакви оплаквания от присъствието ти тук, можеш да останеш колкото искаш. Колко пъти съм ти го казвала?
— Знам, казвала си го много пъти. Бог да те благослови, живея много удобно благодарение на теб, но стоях достатъчно дълго.
— Хубаво, ти си знаеш най-добре. Върви и го огледай, може би няма да ти хареса.
— Ще ми хареса, наемът е много нисък — засмя се Нарин. — Лягам си, хайде лека нощ. Да те събудя ли сутринта? Ще идваш ли на лекции утре?
— Не, няма — отговори Дениз. Беше нацупена.
Нарин не можеше да й каже, че харесва живота си в тази къща, но когато миналия месец сестрата на Дениз си беше дошла за една седмица от Швейцария, тя се бе почувствала ужасно. Наистина, когато Ърмак си дойде в Истанбул след много месеци и видя, че сестра й е прибрала едно провинциално момиче в дома си, беше показала много ясно, че въобще не одобрява това положение. Почти не разговаряше с Нарин и предпочиташе да се държи така, сякаш нея я няма там. Колкото повече Дениз се стремеше да прикрие студенината на сестра си, толкова по-неудобно се чувстваше Нарин. Още преди Ърмак да си тръгне за Швейцария, Нарин започна усилено да си търси квартира и накрая намери една. Не само това — новият апартамент беше близо до университета и наемът изглеждаше поносим. Беше спокойна, защото двете момичета, които щяха да й бъдат съквартирантки, бяха от онези дето не вдигаха главите си от книгите. Легна си спокойно в леглото, макар и разстроена от състоянието на Дениз, и заспа в мига, в който затвори очи.