Преди да отвори очи изчака спътничката и да слезе от автобуса на мястото за почивка. Жената беше станала от седалката си с пъшкане и пуфтене и беше започнала да си мърмори нещо, докато си обличаше палтото. Беше ясно, че смяната на мястото за спиране от страна на автобусната компания я беше разочаровала. Нарин не трепна дори с клепач, жената слезе мърморейки и сумтейки. Отвори очи, когато се увери, че жената се е отдалечила достатъчно и първото нещо, което направи, беше да провери съобщенията на телефона. Никое не беше от Фърат. До този момент не знаеше, че именно това чака. Не знаеше колко много иска да идват от Фърат. Ядоса се на себе си, че залита и е разочарована. Чувствата й бяха като възел и нещата, които изпитваше не бяха онези, които би трябвало да изпитва. Прокле деня, в който отново беше срещнала Фърат, прокле деня, в който я бяха запознали с Ърмак и прокле съдбата, която бе станала причина двамата заедно да отидат в Яслъхан. Прокле мига, в който го целуна, прокле и себе си, и Фърат. Човек не решаваше дали ще бъде добър или лош, всичко се случваше в резултат на случайност. Беше изменила на приятелката си без никакво усилие. В този миг думата „предателство“ й звучеше по-сурово от „измяна“. Помежду им имаше разлика колкото от земята до небето. „Предателка“ беше по-лошо. Но най-лоша беше думата „любовница“, защото тези девет букви бяха натоварени с много значения, включително „предателство“.
Слезе и се разтъпка малко, за да си раздвижи краката. Мина покрай мъже, които миеха автобусите и се загледа в сапунените ивици, които оставаха по стъклата от четките с дълги дръжки, закрепени на края на маркучите. От мястото, на което стоеше, можеше да види жената, която се хранеше в ресторантската част. Щеше да се върне и да затвори очи доста преди спътничката й да стане от масата и да стигне до автобуса. Все още не знаеше, че жената скоро щеше да се сближи с хората от съседните седалки.
След осем часа стигна до вратата на своята кооперация, чувстваше се замаяна от преживяното през последните три дни, а в главата и все още кънтеше гласът на жената със зеления пуловер. Изкачи стълбите с горчив вкус в устата и спря, когато видя голямата тенекия със зехтин пред нейната врата. Какво се опитва да направи този човек? Огледа се тревожно наоколо и се отпусна, когато видя, че Фърат не е там. Заобиколи тенекията, влезе в апартамента си и затвори вратата. Нямаше да мисли за него повече и нямаше да позволи пак да я обърква. Първата й работа, когато се събуди сутринта, щеше да бъде да каже на портиера да вземе тенекията със зехтина и да го използва. Така и направи.
Нарин спази обещанието, което беше дала на Дениз и остана при нея в апартамента в Мачка, но Дениз, разбира се, не ходеше с нея всеки ден в университета. Споразуменията винаги трябва да са отворени за пазарлък в определени граници; под въздействието на тази мисъл Нарин си затвори очите за това, че понякога Дениз пропуска лекциите. В края на краищата не можеше да се отрече, че в сравнение с миналото, Дениз повече приличаше на студентка. Момичето беше намалило нощните си излети и беше започнала да учи, макар и не много прилежно. Да се очаква повече от нея надминаваше всякакви фантазии. Нарин знаеше, че тя няма да може да завърши университета в определеното време, но това не беше важно, понеже много малко от студентите успяваха да завършат истанбулския факултет по право за четири години. Самата тя се съмняваше да успее, така че притискането на Дениз на тази тема нямаше да има друг резултат освен да внуши страх на момичето.
— Довечера ще излезеш с нас, не приемам откази.
Дениз се появи на вратата на стаята й и завари Нарин да учи, изтегната в леглото.
— Не, не мога да дойда. Вчера вечерта ресторантът беше претъпкан. Бях толкова изморена, че Мурат бей ме съжали и ми разреши да почивам тази вечер.
— Ще дойдеш, ще дойдеш.
— Кълна се, не мога.
— Ще отидеш в банята, ще си пуснеш косата и аз ще я направя много хубава с четката, ще ти дам да облечеш нещо и излизаме. Не забравяй, че купонът е най-добрият начин за почивка.
— Може и така да е, когато не си толкова уморен, но…
— Искаш да умра!
— Не говори така!
— Искаш да умра!
Дениз беше открила преди три дни колко чувствителна е Нарин към този израз и оттогава насам постоянно го използваше.