Нарин разбра, че Дениз е твърдо решена и няма да излезе от стаята, без да е спечелила победа и се предаде. Роптаейки отиде в банята, позволи на Дениз да й направи косата, без да протестира облече черна блуза със скрити копчета и черна мини пола, които й беше донесла и оставила на леглото. Категорично отказа да отстъпи по въпроса с обуването на високи токчета. Нямаше намерение да прекара първата си среща с нощния живот на Истанбул търкулната на земята заради обувки, с които не може да стъпва. Тогава Дениз й даде чифт равни обувки и натъпка отпред памук, за да й станат на краката. От една страна Нарин се чувстваше много развълнувана, а от друга й беше неспокойно. Беше любопитна на какви места ще ходят, от друга страна се страхуваше до полуда. Но все пак един глас в нея й казваше да се довери на приятелката си. Дениз нямаше да разреши да я унижат. Сърцето на Нарин бе изпълнено с благодарност. Какво несравнимо блаженство беше да се довериш на някой човек ей така. Това чувство не беше изпитвала до този ден. Разликата между това да се довериш на някого сто процента и да му се довериш деветдесет и девет беше от земята до небето. Това е защото не знаеш с намаляващият един процент точно какво става по-малко и всичките измами на света можеше да се крият в това мъничко „един“. Затова деветдесет и девет процента беше по-близо до нула, отколкото до сто процента. Нарин си мислеше това докато Дениз оглеждаше своето произведение с гордост и казваше:
— Изглеждаш прекрасно. Сега си истинско бисерче!
— Няма да ме оставиш сама, нали? — попита тя.
— Кълна се, няма да те оставя и за минута. Във всеки случай там ще бъдат всички хора, които познаваш. Гайе, Ебру, Шехназ, Йозлем, Алтан, Тони, Осман… Те са все хора, които идват в тази къща, познаваш всички. Представи си, че сме у дома!
Нарин кимна, зарадва се, като разбра, че и те ще бъдат там.
— Всички ще си паднат по тебе тази нощ — каза Дениз, оглеждайки я с възхищение.
— Преувеличаваш както винаги.
— Според мен винаги си носи косата така, стига си я връзвала като слугиня.
— Не знам, не съм свикнала. Според теб наистина ли стана добре?
— Какво „добре“, миличка? Изглежда супер, ти си супер! И най-важното, никога досега не си излизала, затова ще любопитстват. Ще има много досадници около теб тази нощ — каза Дениз.
— Не ме плаши!
— Добре, добре. Не се тревожи!
Качиха се заедно в колата и потеглиха към нощния клуб в Етилер. Нарин непрекъснато оправяше дългата си руса коса и гледаше краката си, които се виждаха под късата пола. Струваше и се, че към нея бяха прикачени чужди крака, тъй като никога не ги бе виждала под къса пола. Протегна ръка и лекичко се докосна по коляното, за да се убеди, че са нейните крака.
— Защо не искаш да си имаш приятел? — попита Дениз между другото. — Този живот не минава, скъпа, от къщи в училище, от училище на работа и от работа — вкъщи. Виж, ако си си намерила някой в университета и не ми казваш, много ще се разсърдя за това. Аз ти казвам всичко за мен.
— Не, честна дума, не съм си намерила никого — отговори Нарин и същевременно се почувства виновна, защото не беше казала на Дениз нищо за Фърат. — Но има един в Яслъхан… — изрече с отслабнал глас.
— Не думай! Наистина ли? Как се казва?
— Фърат.
Гласът й замря, след като каза името му.
— Добре, виждате ли се?
— Не, как да се виждаме. Аз съм в Истанбул, той е в Анкара.
Дениз я погледна удивено и каза:
— Охооо, в такъв случай не сте се виждали около шест месеца.
— Ще станат някъде около две години.
— Каквооо? Две години? Хей, как може да сте гаджета?
— Не сме точно гаджета… Искам да кажа, аз го обичам, но…
— Извинявай, но нищо не разбирах от всичкото това. Вие не сте гаджета, не си го виждала две години и продължаваш да мислиш за него? — попита Дениз. Гледаше Нарин недоумяващо. Кой знае какво щеше да каже, ако знаеше, че е виждала Фърат само три-четири пъти?
— Да, понякога мисля — отговори Нарин, без да отделя поглед от коленете си. — Даже понякога го сънувам.
— Ох, тогава наистина си влюбена.
— Не знам…
— Хайде кажи ми, много ли си влюбена?
Нарин се изчерви и наведе очи.
— Ако ме попита някой има ли по-красив човек на света, ще кажа, че няма. Ако ме попитат какво най-много искам на света, ще кажа, че искам него. Ако ми кажат, даваме ти го, но след три дни ще умреш, и на това ще кажа „добре“ — каза тя. — Ти прецени сега малко ли съм влюбена, много ли съм влюбена…