— Надали може да се направи нещо кой знае какво.
Дъглас се намръщи:
— Всеки път, когато видя сестра ти, се чудя как е така изискано облечена, а ти не си.
— Щях да имам нови рокли, ако имах сезон. Вместо това Тони ме омъжи за теб и нямах нито сезон, нито нови рокли. Не смятай Мелисанда за по-разглезена и обградена с повече внимание. Голяма част от роклите й са от последния сезон.
— Разбирам — каза той и Александра се зачуди какво точно разбира.
Вечерята с два „диаманта“ в една стая на една маса беше истинско изпитание. Джулиет разказа как лорд Мелбърн се влюбил в нея и се усмихна на Мелисанда с чувство на превъзходство. Мелисанда само сви рамене и каза, че той я отегчавал с непрекъснатите си приказки за наследствените имения. След десетина минути се изчерпи и разговорът за натежалото грозде.
Джулиет каза как е отхвърлила предложението на лорд Даунли и колко бил огорчен. Мелисанда се засмя и каза, че лорд Даунли предлагал на всяка жена, която имала повече от хиляда лири зестра. Разговорът продължи в този дух.
Най-накрая Александра успя да се надигне и поведе дамите извън столовата. Не забеляза ядосания поглед на свекърва си. Приближи се до пианото и седна. Изсвири няколко френски балади, като се опитваше да не обръща внимание на разговорите около себе си.
— Родителите ми се гордеят с мен — каза Джулиет. — Избрали са ми чудесно име. Лорд Блейсток ми каза, че сигурно са знаели колко ще съм красива. — Тя се обърна към Александра, която засвири още по енергично. Джулиет повиши глас: — Родителите ти може би не са те очаквали. Името ти е мъжко, не е ли така, лейди?
— За коя лейди става дума? — попита Синджън. — Тук има много.
— Много сте млада, за да стоите при възрастните. Имам предвид Алекс, разбира се. Това е мъжко галено име.
— Имам един добър приятел, чийто кон се казва Джулиет.
— Джоун! Млъкни и се извини на лейди Джулиет.
— Да, майко. Извинете ме, лейди Джулиет. Но конят е много хубав, всъщност е кобила и има най-мекия нос и най-закръгления корем, а опашката й — буйна и гъста, и я размахва, когато наоколо има мухи или жребци.
Дъглас дочу последните думи и се засмя, тъй като не можа да се сдържи. Сестра му бе най-доброто му оръжие и досега не беше осъзнавал чудесните й способности. Радваше се, че й бе позволил да слезе при тях тази вечер.
— Джоун! Дъглас, поговори със сестра си…
— Здравей. Синджън. Налей чаша чай, ако обичаш. Александра, продължавай да свириш. Имаш талант. Харесва ми.
Тони отиде да седне до жена си.
Когато вдовицата видя, че вечерта отива към провал, предложи да поиграят вист. Дъглас се усмихна и предложи на Александра да играе с него. Тони и Джулиет им бяха опоненти. Чудеше се дали жена му играе така добре, както намекна. Съмненията му не траяха дълго. Тя не успяваше много точно да пресметне картите си, но играеше със замах и въображение и начинът и на игра забележително приличаше на неговия. Това едновременно го дразнеше и му харесваше в той се зачуди за момент колко ли добре ще играе Мелисанда, ако само си закрие лицето с кърпа. Двамата с Александра спечелиха повечето ръце. Тони пъшкаше добродушно, когато Джулиет започваше добре, и стенеше при лоши карти.
Дъглас държеше картите пред устата си, за да не забележи никой сатанинската му усмивка, когато Алекс вкара вътре Джулиет и глупачката не можа да сдържи нервите си. Тя взе шумно да протестира, хвърли останалите си карти и стана.
— Откъде знаете, че попът пика е в мен? Не е възможно. Защо започвате с асото, та това е погрешен ход. Чист късмет. Или пък сте видели в огледалото.
Поведението й бе крайно неуместно. Дъглас се изправи и каза студено:
— Предполагам, че сте уморена, лейди Джулиет. Такива необмислени приказки не могат да се изрекат от добре отпочинал човек.
Джулиет пое дълбоко дъх и замълча. Трудно положение във всички случаи, ето защо позволи на чичо Албърт да я отведе от салона.
— Красива е — каза безпристрастно Синджън, — но е толкова глупава. Жалко!
— Защо пък жалко, дете мое? — ухили й се Тони. — Някой нещастник ще се ожени за нея, очарован от красотата й, и един ден ще осъзнае, че съпругата му е глупачка, на която й липсва всякаква любезност.
Мелисанда застана до съпруга си. Сложи леко ръка на рамото му и той несъзнателно я погали.
— Съжалявах те, че игра срещу Алекс. Тя е страхотна! Татко я научи, Реджиналд се опита да я научи да лъже, но тя никога не успя да го направи. Винаги, когато се опитваше, се изчервяваше.
— Трябва да се научи да пресмята по-добре — каза Дъглас.