— Този път момичето имаше право… Хайде, Александра, бъди разумна, моля те.
— Добре, може би наистина имам нужда от нова бална рокля, но аз си имам пари, Дъглас, не искам ти да…
— Какво? Онези ужасни тридесет лири? Мило момиче, с тях не можеш да купиш дори корсаж за момиче с плоски гърди. Милостиви Боже, само парите, необходими да се покрие горната част на тялото ти, ще изпразнят джобовете ми. Не, не протестирай. Мълчи. Вече реших. Уговорих с една шивачка от Рай да дойде по-късно тази сутрин. Ще ти вземе мярка и тогава аз ще ти подбера подходяща рокля за малкия прием другата сряда. Като гледам колко рокли са останали, май се налага да те заведа при мадам Жордан в Лондон.
Дъглас затвори вратата на гардероба. Отвори я пак и започна да преглежда чехлите й.
— А, както мислех. Имаш нужда да се облечеш от главата до петите.
— Дъглас — отчаяно каза тя, — наистина не е необходимо да ми купуваш разни неща. Приказките, че мога да те накарам да направиш всичко, бяха само глупава шега. Както каза, Синджън просто си пъха носа където не й е работа. Прав си за балната рокля и ти благодаря, но моля те, стига вече. Не мисля, че…
— Мълчи.
— Не, няма да мълча. Аз не съм ти слугиня, която може да командваш. Слушай, не искам да ти бъда задължена, не…
— А, значи предпочиташ да ме позориш с тия парцали. По дяволите, жено! Няма да позволя да се говори, че съм стиснат; няма да допусна хората да мислят, че ти давам съвсем малко пари. Мисля, че клюките за нас са достатъчно объркани и без факта, че жена ми изглежда старомодна.
— Но теб много не те е грижа какво мислят хората — бавно каза тя, като го наблюдаваше. — Аз не съм старомодна. Само изглеждам старомодна, когато за нещастие се случи да съм до Мелисанда. Роклите ми наистина са малко старомодни.
— Има голяма вероятност да си до нея, затова трябва да направим нещо. Реших също, че гърдите ти трябва да са добре покрити, без значение колко струва това. Не сплеснати, пристегнати или нещо подобно, а само леко маскирани, малък намек за това, колко си надарена. Може би дори намек е твърде много. Ще трябва още да помисля. Има доста много джентълмени, които ще те гледат влюбено, и това ще те смущава. Освен това не приемам никакви възражения от твоя страна. Не разбираш ли, че ако допуснеш роклите ти да имат дълбоки деколтета, мъжете ще могат да те виждат цялата, до петите?
— Това е нелепо!
— Не. Ти не си много висока и затова повечето мъже ще имат възможност да те разглеждат с втренчен поглед от горе до долу. Няма да позволя гърдите ти да се виждат и всички тези простаци да се облизват, затова престани да спориш с мен.
— Но аз не споря с теб!
— А как ще го наречеш тогава? Викаш до побъркване, крещиш като проклета продавачка на риба.
— Добре! Заведи ме в Лондон, заведи ме да се видя с тази мадам Жордан, изхарчи всичките си пари за гърба ми!
— Ха! Имаш предвид за фасадата ти?
— О, Боже, Дъглас, моля те.
Тогава той се засмя.
— По дяволите, лош си колкото Синджън, дявол да те вземе!
— Не съвсем. Виждам, че си усвоила една от любимите ругатни на Шербрук. Опитах се да си сдържам езика пред теб, но въпреки това си я научила. Няма да те питам от кого. Ще заминем за Лондон след приема, става ли? Не, недей да спориш с мен. Ти вече се съгласи и ще те накарам да изпълниш обещанието си. Тогава оня вероломен педераст ще замине с Мелисанда.
— И щом тя не е тук, ти няма защо да оставаш.
— Говориш доста драматично, но не знаеш за какво приказваш. И така, ако продължаваш да стоиш там, изпъчила гърди към мен, ще ти разкъсам роклята и ще закъснееш за срещата с шивачката.
Той излезе, тя продължи да стои с блуждаещ поглед в средата на спалнята и каза, обърната към гардероба:
— Странен човек.
Ако Александра мислеше, че Дъглас ще омекне и ще й позволи да бъде насаме с мисис Плак, шивачката от Рай, тя скоро разбра, че грешеше. Синджън се изтегна в един шезлонг, а Дъглас най-спокойно седна във фотьойла, кръстоса крака, скръсти ръце на гърдите си и каза:
— Моля, започвайте, мисис Плак.
Тя искаше да заповяда двамата да излязат от спалнята й, но от своя макар и кратък опит недвусмислено знаеше, че когато Дъглас реши нещо, никой не може ла го накара да отстъпи. Стоеше като вцепенена, докато мисис Плак взимаше мерките й. Вдигна ръце, изправи се в цял ръст; тогава се опита да се отпусне малко, така че гърдите й да не стърчат напред толкова много, при което Дъглас остро каза:
— Не, изправи си гърба!
Тя се изправи. Тогава получи разрешение да остане, докато Дъглас внимателно прегледа рисунките на новите модели и избере рокля, която му харесва.
— Само — каза той, като поглаждайте челюстта си — махнете този волан при подгъва. Идва в повече. А, да, правата линия и високата талия ще създават впечатление, че е по-висока, О, и вдигнете деколтето поне с един инч.