Отначало не разбрах какво има пред вид, защото когато Ралстон говори съкрушено, трябва да се поставя под съмнение сериозността на думите му.
„Нали Арнкуист не е изследвал подземията?“
„Разбира се, че не.“ — отговорих.
„Виждаш ли. В това е проблемът. Едно е да се говори за повърхност, друго е да се говори за подземия. Много лесно е да се каже, че Марс е необитаем. Помисли си, Бриджис. Цяло племе марсианци само на няколко метра под нашата База!“
Той пъхна двата си пръста в устата и избяга навън, като започна отново играта. Ралстон е глупак. Може би искаше само да се пошегува, не зная. В един миг ми се стори, че говори по този начин, за да ме уплаши.
Нищо. Страхувам се да пиша глупости, да отдавам значение на фантазии, нямащи никаква връзка с действителността. Предпочитам да играя шах с Михайлович. В решаващия момент на срещата сме и очаквам всеки миг да ми предаде по радиото своя ход.
Като всички славяни Михайлович е страшен играч. Остави ме да получа преимущество, но не му трябваше много, за да навакса. Царицата ми е изолирана, единият ми офицер бездействува, а пешките пред царя са съвсем разбъркани. Ако не се случи някакво чудо, след няколко вечери ще ме направи мат.
Днес Ралстон го нямаше, беше дежурен по покриването на хангар номер две. За първи път бях сам, съвсем сам. Мъчително нещо.
Въртях се из парника, трябваше да наблюдавам реакциите на някакви автотрофни бактерии. Вътре беше горещо. Изведнъж… Намирах се между ваните с Хлорела1 и масата с епруветките, когато неочаквано ясно изпитах чувството, че ме следят. В парника нямаше никой. Ралстон беше навън, далеч. Дочувах приглушени гласовете на Медисон и Ламберти отвъд картонената стена, която отделя парника от складовете. Нямаше никой и въпреки това…
Първоначално това бе само едно усещане. Ушите ми бяха заглъхнали по същия начин, както когато космически кораб намалява скоростта. После се улових с напълно празна памет. Не зная как е започнало, нито колко е продължило. Може ли съзнанието да има своите бели страници? Защото ставаше въпрос точно за това: то е продължило един миг, една минута или час — кой може да каже? — изобщо имало е промеждутък от време, в който не съм мислил нищо — не съм бил, не съм съществувал. И после започна кошмарът. Сякаш чувствувах около себе си нечие невидимо присъствие, някакъв натиск в мозъка, пръсти, които тършуваха в мен навсякъде. Бях гол, като червей. Бях разголен с всичките си интимни и срамни мисли. Тогава ме обзе силен и необясним импулс да сграбча поставката за епруветки и да я запокитя на земята. Вече се бях приближил до масата, чувствувах, че ръцете ми искат да действуват сами, пряко желанието ми. Страшно усилие. Стисках ръбовете на пластмасовата поставка с такава сила, че ставите на пръстите ми побеляха. Бях останал там, почти проснат върху масата, с объркан разум, с очи, втренчени в поставката, която бях искал да строша с ръце, крито искаха да действуват.
Когато излязох от оранжерията, целият бях в пот.
Един път стомна за вода, два пъти стомна за вода, на третия път се чупи; един път стомна за вода, два пъти стомна за вода, на третия път се чупи, един път стомна за вода… Чудно. Сега, когато Базата е почти оборудвана, започна да ни наляга скуката. Естествено, за тези от изследователската група, за пилотите и за картографа-контрольор работата сега започва. Аз обаче тъпча на едно място.
Хидропонните вани не се нуждаят от непрекъснато наблюдение. Вкарването на въглероден двуокис в културите от хлорела елипсоиреа се регулира от автоматичен механизъм. Един поглед от време на време към захранващите помпи, още един към мотора, който задвижва перките… Нищо друго. Останалото време прекарвам в извършване на ненужен контрол.
Казах ненужен… Наистина вече познавам отлично поведението на микроорганизмите. Беше ли необходимо да чакаме, докато дойдем на Марс, за да изучим реакциите на тези бактерии? Преди две години представих в Изследователския център подробен доклад за химичните преобразования на тиородацее и атиордацее на Клористридиум ацетикум, нитрозомонас ееропеа, тиобацилуе тиоксиданс родопсевдомонас палустрис2. Това беше най-изчерпателният доклад между всички представени дотогава. Въпреки това дори не го взеха под внимание. Смешната страна на цялата тази работа е, че сега трябва да извършвам, по заповед на висшестоящи, анализи и опити, които вече съм правил в миналото, изследвания и контрол, които — знам това от личен опит — няма да доведат до нищо положително. Големите умове от Международния център по космически изследвания са се спрели на Хлорела елипсоиреа в открита посявка. Е, добре. Всички те са глупаци. Моят проект да реализирам затворения биологичен цикъл под въздействието на вероника белидиоидес или на хлорела пиреноидоза беше съвсем точен. Бяха го отхвърлили, въпреки че бях доказал пределно ясно, че един килограм водорасли може да абсорбира целия въглероден двуокис, издишан за един час от един член на екипажа.