Пльосвах се на леглото в центъра на сцената, гушнала възглавница и втренчена в черната плетеница от тръби, тръбички и пръскачки, която уж представляваше таван на спалня.
— Не че са ме били или пък са ме карали да пия сатанинска кръв — обяснявах. — Просто обичаха повече брат ми, защото беше сакат.
Еви излизаше в центъра на сцената покрай ранноамериканската нощна масичка, за да ме засенчи.
— Имала си сакат брат? — ще ме попита тя.
Някой сред публиката ще се изкашля. Може би лъч ще се отрази в нечий часовник.
— Да, доста беше осакатен, но не по секси начин. И все пак всичко свършва щастливо — ще кажа аз. — Той е покойник.
И Еви ще каже много прочувствено:
— Как се е осакатил? Единствен брат ли ти беше? По-голям, по-малък?
А аз ще се просна на леглото и ще разтърся коси.
— Не… много е болезнено.
— Сериозно те питам — ще каже Еви. — Не се шегувам.
— Беше по-голям от мен с две години, флакон с лак за коса гръмнал и му обезобразил цялото лице. Сякаш нашите изобщо бяха забравили, че имат и друго дете — ще обърша леко очи аз с дантелите на възглавницата и ще обясня на публиката: — И аз ужасно много се стараех само за да ме обичат.
Еви ще зарее поглед в празното и ще каже:
— Пълен ужас! Ужас\ — И играта й, изпълнението й е толкова достоверно, че направо закопава моето.
— Да — ще кажа аз. — На него не му се налагаше да се старае. Толкова беше лесно. Заграбваше всичкото им внимание само заради това, че беше целият изгорен и надупчен от белези.
Еви ще се приближи в едър план към мен и ще каже:
— И къде е сега брат ти, имаш ли представа?
— Мъртъв е — ще отговоря аз, после ще се обърна към публиката: — Почина от СПИН.
А Еви казва:
— Доколко си сигурна в това?
А аз:
— Еви!
— Не, сериозно — ще каже тя. — Имам си причина да те питам.
— Само не се шегувай със СПИН-а — казвам.
Ето колко лесно сюжетът се изплъзва от контрол.
С всички тези купувачи, очакващи истинска драма, аз, разбира се, си мисля, че Еви се преструва.
— Брат ти — казва Еви. — Видяла ли си го с очите си как умира? Наистина? Видяла ли си трупа му? В ковчег, с музика… Или пък смъртен акт?
Всички онези хора гледаха.
— Да — казвам. — Горе-долу. — Като че ще искам да ме изловят в лъжа!
Еви се надвесва над мен.
— Видяла ли си го мъртъв, или не си?
Всички онези хора гледат.
— Достатъчно мъртъв.
Еви пита:
— Къде?
— Това е много болезнено — отговарям и прекосявам сцената по посока към всекидневната.
Еви търчи подире ми и вика:
— Къде?
— В приюта — отговарям.
— В кой приют?
Продължавам да вървя към следващата всекидневна, следващата трапезария, следващата спалня, кабинет, сервизно помещение с Еви по петите ми и публиката, която се върти около нас.
— Знаеш как е — казвам. — Ако не видиш дълго време някой гей, можеш спокойно да се обзаложиш какво е станало.
А Еви казва:
— Значи не знаеш със сигурност, че е мъртъв?
Спринтираме през следващата спалня, всекидневна, трапезария, детска и аз казвам:
— Това е СПИН, Еви. Край на филма.
А после Еви спира и пита:
— Защо?
А публиката вече се разбягва от мен в хиляди посоки.
Защото аз наистина много, много, много искам брат ми да е мъртъв. Защото нашите искат той да е мъртъв. Защото така аз съм единственото дете. Защото сега е моят ред, да му се не види. Моят ред.
И тълпата купувачи се разотива и ни оставя насаме с контролните камери, които вместо Господ ни наблюдават и ни дебнат кога ще се издъним.
— Защо го правиш на такъв голям въпрос? — питам.
А Еви вече се отдалечава, оставя ме сама, и отвръща:
— Ей така.
Потънала в малката си затворена верига, лижейки собствения си задник, Еви казва:
— Карай да върви — казва тя. — Зарежи го.
Глава шеста
На планетата Бранди Александър вселената се управлява от доста сложна система от богове и богини. Някои от тях са зли. Други — самата доброта. Мерилин Монро, например. После — Нанси Рейгън и Уолис Уорфийлд Симпсън. Някои от боговете и богините са мъртви. Други са живи. Мнозина са пластични хирурзи.