Трябва да е Еви, защото Манъс пристига и се приближава до нея, за да я спаси със златната си външност. Манъс, специален агент на нравствената полиция, взема една от насраните содени бисквитки и я поставя между избелените си зъби. И дъвче. Накланя назад красивото си лице с квадратна челюст и затваря очи. Манъс затваря електриковосините си очи, завърта едва-едва глава на две страни и преглъща.
Манъс има гъста черна коса, която ти напомня, че човешката коса е само закърняла козина, намазана с гел. Какъв космато секси пес само е Манъс.
Лицето с квадратна челюст се навежда, за да впери от упор в камерата поглед, изпълнен с върховна любов и задоволство. Толкова дежа вю. Тъкмо със същия поглед ме гледаше, когато ме питаше получила ли съм оргазъм.
После Манъс се обръща и вперва съвсем същия поглед в Еви, докато цялата публика в студиото гледа в друга посока — гледат се как се гледат как се гледат как се гледат как гледат как Манъс се усмихва на Еви с върховна любов и задоволство.
Еви му се усмихва в отговор с излизащата си от естествения контур червена усмивка, а аз съм онази мъничка блещукаща фигурка в дъното. Това съм аз — точно над рамото на Манъс, мъничката аз, която се усмихва унесено като радиатор и пуска животински отпадъци в плексигласовата фуния върху машината за сандвичи „Мляс-мляс“.
Как може да съм била толкова тъпа.
Да се поразходим с лодка.
Става.
Трябваше да разбера, че през цялото време Манъс и Еви са си имали нещичко.
Дори и тук, лежаща в хотелското легло година след като всичко вече е свършило, аз свивам юмруци. Можеше просто да изгледам тъпата реклама и да разбера, че между Манъс и Еви съществува някаква измъчена, болнава връзка, която им се е искало да си въобразяват, че е истинска любов.
Е, гледах я. Е, гледах я стотина пъти, но гледах само себе си. Онази същата примка на реалността.
Камерата се връща на първото момиче, това на сцената, и това съм аз. И съм толкова красива. По телевизията демонстрирам колко лесно се чисти машината за сандвичи и съм толкова красива. Изваждам ножовете от плексигласовия калъф и изплаквам от тях предъвканите животински отпадъци на чешмата. И, леле, колко съм красива.
Безплътният глас зад кадър обяснява как машината за сандвичи „Мляс-мляс“ поема месни субпродукти, каквото там ви се намира — езиците ви, сърцата ви, устните или гениталиите — предъвква ги, подправя ги и ги изаква навън във формата на пика, каро или спатия, върху каквито бисквитки си изберете, и после си ги ядете.
Тук, в леглото, аз плача.
Бъба-Джоун Отстреляната челюст.
Всички тези хиляди километри по-късно, след всички тези различни хора, които бях, историята е все същата. Защо, когато се смееш сам, се чувстваш като тъпак, а като се разплачеш, обикновено всичко свършва със смях? Как така можеш през цялото време да мутираш и пак да си все същият смъртоносен вирус?
Глава единайсета
Върнете се към момента, когато излязох от болницата без кариера, без годеник и апартамент и трябваше да спя в голямата къща на Еви, нейната истинска къща, където дори и на нея не й се живееше — толкова самотна беше тази къща, забутана вдън някаква дъждовна гора, без никой да й обръща внимание.
Минете към мен — лежа по гръб на леглото на Еви през онази първа нощ, но не мога да заспя.
Вятър вдига завесите — дантелени завеси. Всичките мебели на Еви са от онези префърцунените френски провинциални мебели, боядисани в бяло и златно. Няма луна, но небето е пълно със звезди и затова всичко — къщата на Еви, плетищата от рози, завесите в спалнята, опакото на дланите ми на фона на завивките — е или черно, или сиво.
Къщата на Еви е точно такава, каквато едно тексаско момиче би си купило, ако техните непрекъснато му дават по десетина милиона долара. Сякаш семейство Котрел знае, че Еви никога няма да излезе на най-престижните подиуми. И затова Еви живее тук. Не в Ню Йорк. Не в Милано. В предградията, вдън горите тилилейски на професионалното манекенство. Това е доста далеч от представянето на парижките колекции. Това, че е забутана на такова затънтено място, е необходимото на Еви извинение — живеенето тук е извинението на момичето с едър кокал, което никъде и никога няма да постигне бляскав успех.