Брат ми Шейн е все още мъртъв, затова се опитвам да не очаквам особено внимание — просто една спокойна Коледа. По това време гаджето ми Манъс беше започнал да се смахва, че ще загуби полицейската си работа, а на мен ми бяха нужни два дни по-далече от прожекторите. Всички — мама, татко и аз — го обсъдихме и се договорихме тази година да не купуваме подаръци един за друг. Може би само дребни подаръчета, казват нашите — да ги сложим в чорапа.
Пери Комо пее: „Вече личи, че е Коледа“.
Червените филцови чорапи, които мама уши за всеки от нас — за Шейн и мен — висят над камината. И двата червени филцови чорапа с изписаните ни от горе до долу имена — с фантазе бели филцови букви. И двата — издути от натъпканите вътре подаръци. В коледното утро всички ние сме насядали около елхата, а баща ми е готов да среже с ножа панделките. Майка ми вади голям плик от амбалажна хартия и казва:
— Преди да е настанала бъркотията — хартията от опаковките се хвърля тук, а не навсякъде из стаята.
Мама и татко седят в удобни кресла. Аз съм седнала на пода пред камината, а до мен са чорапите. Тази сцена винаги е вадена по този калъп. Те седят с кафето, наведени над мен, и наблюдават реакциите ми. Аз седя с кръстосани крака на пода. Всички още сме по халати и пижами.
Пери Комо пее „Ще си бъда у дома за Коледа“.
Първото нещо, което вадя от чорапа си, е малка плюшена коала от онези, които се вкопчват в молива ти с ръчички и краченца с пружинки. Според нашите това съм аз. Мама ми подава горещ шоколад в чаша — в него плават мънички бонбончета. Казвам „Благодаря“. Под малката коала има кутия. Изваждам я.
Нашите зарязват всичко, навеждат се над кафетата и ме наблюдават.
Пери Комо пее „О, елате всички вярващи“.
В кутийката има презервативи.
Седнал до нашето блестящо вълшебно коледно дърво, баща ми казва:
— Не знаем по колко партньори сменяш всяка година, но искаме да играеш на сигурно.
Прибирам презервативите в джоба на халата си и поглеждам как бонбонките се топят.
— Благодаря — казвам.
— Тези са латексови — казва мама. — Трябва да използваш сексуални лубриканти само на водна основа. Ако на твоята възраст са ти нужни лубриканти. Не петролно желе, мазнина или какъвто и да било лосион. — И додава: — Не ти взехме от онези, дето ги правят от овчи черва, защото те имат мънички пори, позволяващи преноса на HIV.
После от чорапа ми излиза още една кутийка. Пак презервативи. Цветът, изписан на кутийката, е „Гол“. Струва ми се излишно. До него на етикета пише „Без мирис и вкус“.
О, всичко мога да ви обясня за безвкусицата.
— Едно изследване — обяснява баща ми, — телефонна анкета сред хетеросексуални, живеещи в градове с широко разпространение на вируса HIV, показва, че на трийсет и пет процента от хората им е неудобно да си купуват сами презервативите.
Значи е по-хубаво да ги получиш от Дядо Коледа?
— Ясно — казвам.
— Не става въпрос само за СПИН — казва мама. — Има гонорея. Има сифилис. Човешкият вирус на папиломата — това са брадавици по гениталиите. Знаеш, че трябва да сложиш презерватива веднага щом пенисът еректира, нали?
И добавя:
— Цяло състояние платих за банани извън сезона, в случай че ти трябва да се поупражняваш.
Това е капан. Ако кажа: „О, да, аз непрекъснато надявам капути на пресни загорели ерекции“, баща ми ще ми прочете конското за курвите. Но ако им кажа „Не“, ще си прекарам Коледата в упражнения по предпазване от плодове.
Татко казва:
— Има купища други неща, освен СПИН. Например вирусът на херпес симплекс II, чиито симптоми включват малки болезнени мехурчета, избиващи по гениталиите. — Той поглежда мама.