— Болки в тялото — подсказва тя.
— Да, получаваш болки в тялото — обяснява той — и треска. Получаваш вагинално течение. Боли, когато уринираш. — И пак поглежда мама.
Пери Комо пее „Дядо Коледа идва в града“.
Под следващата кутийка с презервативи има още една кутийка с презервативи. Божичко, три кутии ще ме изкарат чак до менопаузата.
Минете към това колко много ми се иска в този миг брат ми да е жив, за да го убия, задето ми е провалил Коледата. Пери Комо пее „Горе на покрива“.
— Има хепатит Б — обяснява мама и после пита татко — Какво имаше още?
— Хламидия — отговаря той. — И лимфогранулом.
— Да — потвърждава мама. — И гноен цервисцит, и негонококов уретрит.
Татко поглежда мама и обяснява:
— Но това обикновено се причинява от алергия към латексови кондоми или спермициди.
Мама отпива от кафето. Поглежда двете си длани, сключени около чашата, после поглежда и мен, както си седя.
— Баща ти се опитва да ти каже — казва тя — как сега разбираме, че сме допуснали някои грешки с брат ти. Просто се опитваме да те предпазим — казва тя.
От чорапа ми излиза четвърта кутия с презервативи. Пери Комо пее: „Случи се в ясна полунощ“. На кутията пише: „Достатъчно здрави и силни дори за продължително анално съвкупление“…
— Има генитален гранулом — казва баща ми на майка ми — и бактериална вагиноза. — Той разтваря длан, преброява пръстите, после пак ги преброява и накрая казва: — Има molluscum contagiosum.
Някои от презервативите са бели. Други — в различни цветове. Има релефни — сигурно с тях е като с назъбени ножове за хляб. Има от най-големия размер. Има светещи в тъмното. Това е ласкателно по един зловещ начин. Нашите явно ме мислят за безумно популярна.
Пери Комо пее: „Ела, ела, Емануил“.
— Не искаме да те плашим — казва мама, — но ти си млада. Не можем да очакваме от тебе нощем да си стоиш само вкъщи.
— А ако не можеш да заспиш — казва татко, — може да е от нематодите.
Мама казва:
— Просто не искаме да свършиш като брат си.
Брат ми е мъртъв, но и той си има чорап, пълен с подаръци, и бас ловя, че не са капути. Той е мъртъв, но се обзалагам, че сега се пука от смях.
— При нематодите — обяснява баща ми — нощем женските мигрират по дебелото черво към перианалната област, за да снесат яйцата си. Ако подозираш, че са червеи, най-добре е да залепиш прозрачно тиксо на ректума и после да го разгледаш под лупа. Червеите трябва да са дълги малко повече от половин сантиметър.
— Тихо, Боб — скастря го мама.
Татко се навежда към мен и ми казва:
— Десет процента от мъжете в страната могат да те заразят с тези червеи. Запомни го.
Почти всичко в чорапа ми е презервативи — в кутии, в малки опаковки от златно фолио, на дълги гирлянди от по стотина с перфорация, за да се късат по-лесно. Единствените ми други подаръци са свирка за случай на изнасилване и джобен сълзотворен спрей. Май съм подготвена за най-лошото, но се боя да попитам има ли още. Може да има и вибратор, за да си стоя по цяла нощ вкъщи, непорочна. Може да има зъбни протези за кунилингус. Самозалепващо се фолио. Гумени ръкавици.
Пери Комо пее „Нищичко за Коледа“. Поглеждам чорапа на Шейн, все така издут от подаръци, и питам:
— И за Шейн ли сте купили?
Ако са презервативи, малко са позакъснели.
Мама и татко се споглеждат. Татко казва на мама:
— Ти й кажи.
— Това е твоят подарък за брат ти — казва мама. — Хайде, виж какво има вътре.
Минете към мен, дяволски объркана.
Дай ми яснота. Дай ми причини. Дай ми отговори.
Светкавица.
Посягам да откача чорапа на Шейн от камината. Пълен е със смачкани хартии.
— Разрови се — подканя ме татко.
Вътре в хартиите има запечатан плик.
— Отвори го — казва мама.
В плика има напечатано писмо. Най-отгоре пише „Благодаря“.
— Всъщност това е подарък и за двете ни деца — казва татко.
Не мога да повярвам на това, което чета.
— Вместо да ти купим голям подарък — казва мама, — направихме от твое име дарение на Световния фонд за изследвания върху СПИН.
Вадя от чорапа и втори плик.
— Това — казва татко — е подаръкът от Шейн за теб.