Светкавица.
Минете няколко години напред, когато вече съм пораснала и се изнасям от вкъщи. Дай ми ново начало.
Минете към една нощ, когато някой се обажда от уличен телефон и пита нашите дали те са родителите на Шейн Макфарланд. Нашите отговарят: „Може би“. Човекът не казва къде, но им съобщава, че Шейн е мъртъв.
Един глас отзад казва: „Разкажи им и останалото“.
Трети глас отзад казва — кажи им, че мис Шейн ги мразеше и в гадните черва и че последните й думи бяха: „Това не е свършило още, ни най-малко“. После някой се разсмя.
Преминете към нас, седнали в тъмното с яденето.
Баща ми казва:
— Е, миличка, ще демонстрираш ли с мен и майка ти?
Мама казва:
— Това би означавало толкова много за правата на хомосексуалистите.
Дай ми смелост.
Светкавица.
Дай ми търпимост.
Светкавица.
Дай ми мъдрост.
Светкавица.
Минете на истината. И аз казвам:
— Не.
Глава петнайсета
Върнете се към онзи момент около един часа през нощта в огромната тиха къща на Еви, когато Манъс престава да пищи, а аз най-сетне мога да мисля.
Еви е в Канкун и вероятно очаква полицията да й са обади и да каже: Приятелката, която пазеше къщата ви, изчадието без челюст — ами тя застреля вашето тайно гадже, когато, както предполагаме, той е влязъл с взлом в къщата с касапски нож, и той умря.
Знаете, че Еви в момента е съвсем будна. В някаква мексиканска хотелска стая Еви се опитва да се сети три или четири часа беше часовата разлика между огромната й къща, където аз лежа мъртва, намушкана с нож, и Канкун, където се предполага, че тя е на снимки за каталог. Не че Еви се класира в категорията на най-големите мозъци. Никой не снима каталог в Канкун в разгара на сезона, особено не и с яки каубойки като Еви Котрел.
Но моята смърт открива цял един свят от възможности.
Аз съм невидимият никой, седнала на канапе, тапицирано с бяла дамаска, срещу друго бяло канапе, а помежду им има масичка за кафе, която прилича на голям блок малахит от геоложката лаборатория.
Еви спеше с годеника ми и затова сега мога да й направя всичко.
Във филма, в който някакъв човек изведнъж става невидим — нали знаете, радиационен удар или рецептата на някой луд учен — и си мислите — какво щях да правя аз, ако бях невидим? Например ще вляза в мъжката съблекалня в някоя престижна фитнес зала или още по-добре, в съблекалнята на „Оукланд Райдърс“. Такива работи. Увеличи размаха. Иди в „Тифани“ да крадеш диамантени диадеми и тям подобни.
Какъвто си е тъп, тази вечер Манъс можеше и да ме намушка, като си мисли, че аз съм Еви, че Еви ме е застреляла в тъмното, докато съм спяла в леглото й.
Татко щеше да дойде на погребението ми и да разправя на всички как открай време съм се канела да се върна в колежа и да си взема дипломата за личен треньор по фитнес, а после, без съмнение, да постъпя в медицинско училище. Татко, татко, татко, татко, татенце, аз не можех да мина покрай свинския ембрион в лабораторията по биология. Сега аз съм трупът.
Извинявай, мамо. Извинявай, Господи.
Еви ще стои до майка ми до отворения ковчег. Еви ще залита и ще се обляга на Манъс. Нали знаете, тя щеше да намери някаква пълна гротеска, в която да ме облекат в погребалното бюро. И така, Еви прегръща майка ми, Манъс не може да се отдръпне достатъчно бързо от отворения ковчег, а аз лежа в тоя ковчег, тапициран със синьо кадифе като интериора на лимузина линкълн. Разбира се, благодаря ти, Еви, облечена съм в китайско вечерно копринено кимоно като на конкубина, с цепка отстрани до кръста, с черни мрежести чорапи и червен китайски дракон, избродиран в областта на ханша и гърдите.
И червени обувки с високи токове. И без долна челюст.
Разбира се, Еви казва на мама:
— Тя винаги е обичала тази рокля. Любимото й кимоно. — И каквато си е чувствителна, ще допълни: — Сигурно и на вас ви харесва.
Ще ми се да убия Еви.
Бих платила на змиите да я ухапят.
Еви ще е облечена с малка черна коктейлна рокля със сатенена пола с асиметричен подгъв и корсаж без презрамки от Рей Кавакубо. Раменете и ръкавите ще са от прозрачен черен шифон. Еви, нали я знаете, че има бижута — големи смарагди за нейните прекалено зелени очи и резервни аксесоари в голямата й черна чанта-портмоне, за да може да отиде по-късно с тази рокля на танци.